Алфонс Доде

превод: Иван Велков

Един селянин, който беше забележил, че много личности носят очила, когато четат, влезе в един оптически магазин, за да си купи един чифт очила.

Оптикът му представи една книга и много чифта очила, които селянинът опита последователно, за да заяви после, че те не струват нищо.

Най-после оптикът хвърли очи върху книгата и съгледа, че селянинът я държеше наопаки.

- Приятелю мой - му каза той - очилата са добри, но може би вие не знаете да четете?

- Ако знаех да чета - отвърна другият - аз не бих купувал очила.

——————————

в. „За нашето дете”, бр. 70, 1940-1941 г.