Готфрид Келер

превод: Боян Ангелов

Както всичко тук умира,
както липовият лист
уморен в пръстта намира
своя топъл гроб златист,
тъй човешката ни цялост
и влудената ни страст,
нашите любов и ярост
чезнат в шумата без глас.

Чист и бял снежецо, трупай,
тези гробища покрий
и душата ми в хралупа
зимна пак да заискри.
Пролетта ще засияе,
ще събуди любовта
там, където яростта е
победена от скръбта.