Генадий Буравкин

превод: Марко Марков

***

Изрича дъждосвирецът печален зов
и кукувица дълъг път предрича.
А може би
те моята любов
разбрали са с душа наивно птича?

Да плаче славеят отново е готов,
оглася жеравът небето с песен.
А може би
те моята любов
предават тъй, по начин безсловесен?

Не затова ли с нежност и тъга
сърцето ми езика им разбира -
пред тебе плахо
то стои сега
и пее, ала думи не намира.