Дмитрий Ковальов

превод: Георги Ангелов

***
А времето си отива,
отива,
както слънцето - на запад.

1945-1952

***
Ценете детската любов наивна -
тя няма повече да се повтори.

1953-1962

***
Настоящето живеем като временно.
И все се надяваме на нещо по-добро,
и все нещо затаено чакаме…

1964

***
Историята не учи на нищо.
Променят я, както си щат.

1965

***
Трагедия! Лицето - състарено!
А душата -
за това забравяме…

1968

***
Някъде на света
го има и моят читател,
такъв като мен -
тих и мечтател,
стеснителен
и плах…

1970