Дмитрий Михайлович Ковальов (Дмитрий Михайлович Ковалёв), руски, съветски поет, е роден на 17 юни 1915 г. в старообрядския град Ветка, Могильовская губерния, на река Сож, Белорусия. Баща му е белорус, а майката - рускиня. Първо дете е в многодетното семейство на селски ковач. Сестрите му умират в ранна възраст, а братята му Георгий и Виктор загиват на фронта. След завършването на три класа започва да се труди - у дома, в ковачницата и на полето. Като млад, силно въздействие му оказва поезията на Сергей Есенин. Завършва рабфак и задочно филологическия факултет на Ленинградския университет, учителства на село. В 1940 г. е призован в Северния флот, където прекарва цялата война - стрелец в морската пехота, после подводничар, работи във флотския печат. Влиза в комунистическата партия през 1944 г. в Северния флот. След демобилизацията си в 1946 г. живее в Минск, сътрудничи на различни издания. През 1957 г. завършва Висшите литературни курсове. Завежда редакцията за руска проза и поезия в издателство „Молодая гвардия”. В 1960-те-1970-те г. води творчески семинар в Литературния институт; заедно с „поетични десанти” посещава много райони на страната. Живеейки в Москва, не губи връзката с родния си край, посещава го често, помага на начинаещи литератори земляци. Отдава много сили и време на работата с млади поети, на публични прояви. Оказва голямо влияние на Н. Рубцов, Н. Благов, Б. Примеров, А. Гребньов, М. Вишняков и други. В поезията си остава верен на руската традиция. Пише гражданска, пейзажна, философска лирика, критически статии, оставя автобиография (до 1945) и дневник. Превежда от белоруски поезия и проза - Аркадий Кулешов, Максим Танк, Петрус Бровка, Пимен Панченко, Семьон Данилов (якут), Султан Джура (узбек), прозаици - Янка Брил, Иван Мележ и др. Книги: „Далёкие берега” (1947); „Стихи” (1950); „Мы не расстаёмся” (1953); „О мальчике Женьке из села Нижние Деревеньки” (1955; 1959); „Рябиновые ночи” (1958); „Тишина” (1958); „Солдатские думы” (1958); „Студёное солнце” (1961); „Тихая молния” (1961); „Рожь” (1963); „Солнечная ночь” (1963); „Молчание гроз” (1964); „Библиотека избранной лирики” (1965); „А думал я…” (1966); „Ветреный день” (1967); „Озимь” (1968); „Зелёный дым” (1968); „Тревожный мир” (1970); „Годы. Избранная лирика” (1971); „Зябь” (1971); „Чуткая глубина” (1973); „Тревожная совесть” (1974); „Море, море!…” (1976); „Моё время” (1977); „Мечты и память” (1977); „Лирика” (1979); „Наедине с жизнью. (Сборник критических статей.)” (1979); „Кому что дорого…” (1982); „Дороги жизни и любви” (1987); „Вечна зялёная Ветка” (1990); „Избранные стихотворения” (1990); „Нет вечных истин ничего новей” (2015). Умира на 5 март 1977 г. в Москва. Погребан във Ваганковското гробище в Москва, недалече от гроба на Сергей Есенин.

Публикации:

Поезия:

А МИСЛЕХ АЗ/ превод: Иванка Павлова/ брой 88 октомври 2016

А ВРЕМЕТО СИ ОТИВА…/ превод: Георги Ангелов/ брой 101 декември 2017

ОТ НЕБЕСАТА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 131 октомври 2020

Проза:

ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ/ превод: Татяна Любенова/ брой 88 октомври 2016