Станислав Куняев

превод: Борис Борисов

***

За мъртвите и живите - душата ме боли,
и кленът едроклонест, сред мъгла заровен,
последен лист отронва. Ранен сняг вали,
а аз мълча, от мрак и огън очарован.

Над черни хребети неясен глас звъни -
над блатни храсти, над посърнали стърнища,
подгонени от студ през сиви висини,
изтеглят патиците диви тънка нишка.

Тъгата руска, и простор, и свобода
ми вляха дух и вбиха в мене отпечатък,
аз разговарям с огън, с вятър и вода
и питам строго: съхранихме ли душата?

Но как да разбереш какво лесът шепти,
какво разказва - жива под леда - реката,
но как да разбереш какво, какво крещи
в безсънна полунощ отлитащото ято.

————————————–

***

Нощ - мразовита и свежа…
Руква сред тъмна безбрежност
младата звездна река.
Самката нейде се скита,
яростно лосът разплита
тъмните храсти с рога.

Скърцат износени стави…
Нещо в гърдите ме дави,
мракът зари като ден.
Вятър съня ми издуха…
И ми се струва, че буха
бухалът вътре у мен.

Свива ме ледено гърло.
Фаса в огнището хвърлям,
как ли се стопля сърце?
Болката как да олекне?
… Старата шуба наметнах,
в огъня сложих дръвце.

***
Душа болит за всех - за мертвых и живых,
И жимолости куст, морозом обожженный,
Роняет желтый лист. Холодный ветер стих,
А я сижу, огнем и тьмой завороженный.

Над черною грядой плывет неясный звон,
То гуси с отчих мест, гонимые морозом,
Протягивают клин сквозь серый небосклон,
Над старым зимовьем, над брошенным покосом.

Российская печаль, свобода и простор
Взлелеяли мой дух и плоть мою вскормили,
И я веду с огнем и ветром разговор
И спрашиваю: как мы душу сохранили?

Но разве разберешь - о чем бормочет лес,
О чем шумит река, на плесах замерзая,
Но разве разберешь, о чем кричит с небес
Летящая на юг гусей полночных стая.

—————————————–

***

К ночи - свежо и морозно…
В небо по-зимнему грозно
Вырвалась звездная рать…
Рыщет сохатый в чащобе
С жаждой в горячей утробе
Самку скорей отыскать.

Ноют усталые кости…
Белого света по ноздри
Я нахлебался уже.
Не оттого ли не спится…
Филин, полночная птица,
Ухает, словно в душе.

Воздух морозный глотаю,
В пламя окурок бросаю,
Как бы мне душу согреть?
Как бы мне боль заморозить?
… Надо дровишек подбросить
И телогрейку надеть.