Пере Рибот

превод: Румен Стоянов

***

Трудих се до изнемога
от зора до залез слънце,
и изгубих плът и кръв,
за да се намеря пак, и вас отново да намеря,
в победата на висините
и да бъда песнопения от камък,
вятър на духа в бездънието на телата.
Крачих по жаравата горяща
и по пътищата трудни,
скрити в къпинаци и коприва…
Със сандалите си прашни
не усетих дишането на цветята.
Уморен от дългия работен ден,
дълбоко в себе си изрекох:
безполезен труженик съм аз!