Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Онези, които учеха в съветско училище, почти от ранно детство знаеха за подвига на 28-те панфиловци.

Вече в постсъветска Русия, “историци” от рода на Резун всячески се опитваха да очернят този подвиг и дори да доказват, че панфиловци… изобщо не ги е имало.

Ясно е защо: панфиловци и другите герои от първите месеци на Великата Отечествена война попречиха не само за осъществяването на хитлеристките планове, но и станаха сериозно препятствие за неовласовската пропаганда.

Да, именно така: в началния етап на Великата Отечествена героизмът на Червената армия не се изчерпа с подвизите на защитниците на Брестката крепост и 28-те панфиловци.

А подвигът на Зиновий Колобанов и неговата танкова рота през август 1941 г. е още един мощен удар и здрав пирон в ковчега с резуно-солонински лъжи.

Нещо повече, аналог на танковото сражение, което на 20 август 1941 г. водили танкистите на старши лейтенант Колобанов, не е имало и няма в историята на съвременните войни.

Екипажът на Зиновий Колобанов. 1941 г.

Съдете сами: само екипажът на танка на Зиновий Колобанов в продължение на половин час унищожил 22 танка на противника.

А само през този ден ротата на тежките танкове Зиновий Колобанов унищожила 43 танка на противника, без да се брои вражеската пехота и артилерийските оръдия.

А станало така.

През втората половина на август 1941 г. немските танкове напредвали към Ленинград към Красногвардейск (Гатчина).

Красногвардейск бил щурмуван от три танкови дивизии на хитлеристите.

Срещу тях била 1 танкова дивизия на генерал Виктор Илич Баранов.

Силите били неравни: хитлеристите имали най-малко трикратен превес в жива сила и техника.

Но съветското командване намерило начин да неутрализира преимуществото на противника и организирало танкови засади по пътя на немските танкове.

Именно от такава засада тежкият танк КВ1 (Клим Ворошилов) на старши лейтенант Колобанов унищожил цяла танкова колона на противника.

Само за един ден боеве в това направление, танковата рота на старши лейтенант Колобанов, състояща се от пет тежки танка КВ1, унищожила 43 танка на противника, най-малко две пехотни роти и минометна батарея на хитлеристите.

Такова нещо в историята на война още не се е случвало: пет съветски танка, затваряйки три пътя (Кингисепския, Приморския и Лужкия), спрели три танкови дивизии на врага и нанесли на противника такива щети, след което хитлеристите се съвземали цял месец.

В резултат на този бой 6-та танкова дивизия на Вермахта била напълно разгромена, а немското настъпление срещу Красногвардейск (Гатчина) било спряно.

Хитлеристите възобновили настъплението срещу града едва през втората декада на септември.

Отделен разказ заслужават в тази история грамотните действия и творческият подход на съветските танкисти - от командир на дивизия до командир на оръдие.

Методът на танковата засада, използван от съветското командване, се оказал изключително ефективен.

Не по-малко ефективни били и действията на танкистите на ниво от командир на ротата до екипаж на танк.

И това съвсем не било импровизация или просто късмет.

Зиновий Колобанов в началото на Великата Отечествена война вече имал богат боен опит след Финската кампания.

По време на Финската война той командвал танкова рота, три пъти горял в танк, бил представен за званието Герой на Съветския Съюз за пробива на Линията Манерхайм.

Наистина, Зиновий така и не получил най-висшата награда на СССР.

Командирът на оръдието в екипажа на Колобанов - старши сержант Андрей Михайлович Усов в началото на Великата Отечествена война също имал боен опит не само във Финската, но и в Полската кампания.

Зиновий Колобанов избрал позицията за танка си по такъв начин, че да лиши противника от възможността да маневрира, а именно - едновременно и на кръстопът, и в блатиста местност.

Тази тактика се оправдала напълно: по време на боя, опитвайки се да заобиколят подпалените си танкове хитлеристките танкисти се озовавали в блатото.

Ударът по танковата колона на противника бил също така нанесен по всички правила на военната наука: с първите три изстрела Андрей Усов поразил авангарда на хитлеристите.

После съветските танкисти ударили опашката на колоната, а после започнали да нанасят удари по центъра.

Тук трябва да се подчертае, че екипажът на Колобанов не просто разстрелвал танковете на противника от засада.

Това бил много тежък бой.

За да унищожат танка на Колобанов, немците докарали дори противотанкова артилерия.

Танкът на Колобанов получил повече от 150 повреди. Но конструкцията КВ издържала всички попадения на вражеските снаряди.

Родината доста скромно оценила заслугите на Зиновий Колобанов и танкистите му.

Всички те били представени за званието Герой на Съветския Съюз, но единствен от танкистите на Колобанов, удостоен с висшия орден на СССР - орден „Ленин”, бил командирът на оръдието, старши сержант Усов.

Зиновий Колобанов бил удостоен с орден „Бойно Червено Знаме”.

Месец по-късно Зиновий бил тежко ранен и до края на войната се лекувал във военни болници.

Върнал се в строя едва след войната. Достигнал до чин подполковник, а след преминаването му в запас работил като майстор и контрольор в ОТК.

Списъкът с бойните му награди е много скромен, макар че два пъти бил награждаван с орден „Червено Знаме” и един път с орден „Червена Звезда”.

Ветеранът живял до смъртта си през 1994 г. извънредно скромно: честно се трудил и никъде за себе си, освен в мемоарите си, не споменал.

Защо за този подвиг, не по-малко славен от подвига на 28-те панфиловци не се пишеше в учебниците по съветско време, не се издаваха книги и не се снимаха филми, може само да се предполага.