ПРОМЯНА

Евгений Лебков

превод: Ангел Тодоров

ПРОМЯНА

С риск обратно всичко взех да смятам,
не пожалих мойте бъднини -
в климата курилски, сред мъглата,
почнах бъдещите свои дни.

Трябваше - със себе си воювах,
нищо друго аз не пожелах,
исках да пламтя,
да тържествувам,
в самоуважение живях.

Тоя бой е тежък за човека
и не се забравя до смъртта.
И мъглата стелеше се леко,
и тресеше се под мен твърдта.


***

Особен мой талант, води ме,
ти - по домашному тъкан,
от хорски низости пази ме,
бъди мой верен талисман!

От орбита
към друга литвай -
макар със зло
да е дошла.
Това е моята молитва,
тя -
моя лодка със весла.


***

Няма тук ни месец, ни звезди,
селището дреме идилично.
Тихо е и пост граничен бди,
фарът му примигва там ритмично.

Буден съм - ще се наспя, когато
времето ми дойде в тоя свят.
Виждам как проблясва в тишината
фарът като полунощен цвят.


МАЛИНОВА ГОДИНА

Мъгла по хълмове и по долини
десети ден се стели покрай нас.
Но тичат малчугани за малини
и се нахвърлят върху всеки храст.

И не е дъжд дъждът - ту слънце блесне,
ту някъде пропадне изведнъж,
ала за тях е всичко много лесно
и не ги плашат ни мъгла, ни дъжд.

А храстите тъй много са родили -
ти всяка клонка само погледни.
Навред блести малиновата сила
напук на облачните мрачни дни.