Евгений Дмитриевич Лебков (02.08.1928, село Нечаево, Брянска губерния - 11.01.2005, село Углекаменск, Приморския край) е руски поет, прозаик, член на Съюза на писателите на Русия (1967), заслужил лесовъд на РСФСР (1968). След завършването на Брянския лесотехнически институт работи в Сахалинска област (1951). Директор на Долинското и Холмското горски стопанства, лесничей на Южно-Курилското горско стопанство. Първото си стихотворение публикува в алманаха «Край родной» (Брянск, 1949). Автор на повече от 20 книги, сред които «Солнечный самосев» (1962), «Летящий лес» (1967), «Остров-Радица» (1978), «Живые острова» (1979), «Российская околица» (1981), «Нежданно-негаданно» (1987), «Несуета» (2003). Стиховете му са превеждани на български, иврит, идиш, латишки, литовски, естонски езици. Основни теми в поезията и прозата му са красотата на островния край, проблемите на горското стопанство, съдбата на руския народ и Русия. Печата в периодичните издания на Хабаровск, Владивосток, Москва, Брянск, в сборника «Сахалин». От 1987 г. живее в село Углекаменск, Приморския край, организира литературно-музикалния клуб «Россияне», а в Партизанск - литературното обединение «Родник». Активно съдейства за издаването на литературно-художествения алманах «Сихотэ-Олимп» («Сихотэ-Алинь»). Почетен гражданин на град Партизанск (2002).

Публикации:

Поезия:

ПРОМЯНА/ превод: Борис Вулжев/ брой 100 ноември 2017

ПРОМЯНА/ превод: Ангел Тодоров/ брой 100 ноември 2017