Петър Велчев

Николас Гийен - един от най-чистите гласове,
един от най-добрите поети на нашето време.
Луи Арагон

1.

Наред с перуанеца Сесар Вайехо, аржентинеца Хорхе Луис Борхес, чилиеца Пабло Неруда и мексиканеца Октавио Пас (двама от тях са нобелисти), Николас Гийен* е едно от знаковите имена на латиноамерикански поети, изявили се в периода между двете световни войни. Без творчеството на Гийен е невъзможно да си представим и кубинската поезия, и изобщо голямата поезия на ХХ век. Творчеството му е неразривна част от онова художествено своеобразие, което поетическата култура на Латинска Америка, и в частност на Карибите, внася в общия разцвет на испаноезичната литература. Необходимо е да се изтъкне, че Гийен е родоначалник на автохтонното художествено направление, което по-късно ще нарекат „негризъм”, и което има значение не само за кубинската, но и за световната култура.

В своите идейно-емоционални измерения поезията на Гийен е мъжествена, витална, заредена с гражданското напрежение на един многострадален, свободолюбив, разтърсван от социален кипеж континент. Първичните сокове на своето вдъхновение поетът всмуква от родната си действителност и преди всичко от специфичното положение на черния човек, на афрокубинеца.

Същевременно Гийен черпи революционна енергия и от обществените борби на други страни по света, като се отзовава на Испанската гражданска война от 1936-1939 година, вълнува се от онова, което става в СССР, Китай, Виетнам, Ангола, Чили. Поезията му е пропита от дух на солидарност с всички унизени и бунтуващи се, онеправдани и сражаващи се за свое място под слънцето.

Отличителна черта на Гийеновото творчество е неговият спонтанен хуманизъм, чувството му за причастност към съдбата на малкия, на обикновения човек. Лирическият герой на Николас Гийен е винаги щастлив от допира с човешкото във всичките му проявления. Той се стреми към общуване с него не само когато възпява робите на труда и апостолите на борбата, но дори и когато става дума за съвсем прости, наглед незначителни неща от всекидневието на неговата родина и на света.

Поетът съумява с пределна релефност да изрази най-съкровеното от кубинския национален характер с неговите приливи и отливи, тържествуваща жизнерадост и гневно отхвърляне на всеки вид робство. Поезията на Николас Гийен е като могъща палма, чиито корени са впити дълбоко в народната почва, а стеблото й се огъва и изправя, полюшвано от историческите изпитания и историческите победи на нацията. Според поета от Хаити Рене Депестр:

„Когато Куба страдаше, поезията му кървеше. Когато Куба се смееше, поезията на Гийен блестеше със своите прекрасни бели зъби. А когато Куба взе в ръце карабината, стиховете на Гийен без колебание надянаха военната униформа на въстаниците” (Сборник текстове за Н. Гийен. Хавана, 1974, с. 124). Към тези думи можем да добавим, че когато Куба се въодушеви от победата на своята революция, Гийен вложи цялата си активност на поет и общественик в изграждането на бъдещето.

Що се отнася до естетическата значимост на Николас-Гийеновото дело, следва да се изтъкне, че именно върху почвата на битово-народностната и национална самобитност поетът успя да обогати испаноезичната литература с цял комплекс от теми, идеи, образи и звукове. И по този начин Гийен взе участие в прехода от отживелите „романтизъм” и „модернизъм” (в специфичното за Латиноамерика, нетрадиционно значение на тези термини) към нови форми на поетическа експресивност.

И, което е особено важно, тази по-необичайна експресивност е в състояние да въздейства непосредствено върху ума и сърцето. Николас-Гийеновата поезия, създадена колкото да се чете, толкова и да се слуша, е всечовешка.

По думите на Иля Еренбург тя „трогва не само кубинците, не само негрите, не само американците; тя вълнува и руския поет, и френския работник, и китайския мъдрец” (Н. Гильен. Стихи. Перевод с испанского. Москва, 1952, с. 6). Както всички истински големи поети, както и нашият Вапцаров например, Гийен говори за най-простите и най-силни неща от битието на човека: любов и борба, красота и труд, страдание и щастие.

Такива са най-впечатляващите черти, характеризиращи целокупното творчество на Николас Гийен: национален поет на Куба, звезда от първа величина в небосвода на испаноезичната художествена словесност, поет-гражданин, който, за наше щастие, беше голям и искрен приятел на България.

2.
Житейският и творчески път на Николас Гийен се простира кажи-речи през целия ХХ век с неговите политически конфликти, войни и революции по всички континенти. Поетът е връстник на новия етап от историята на своята родина, защото само два месеца преди рождението му Куба е обявена за независима от испанското владичество република (тази независимост има формално-юридически характер, тъй като страната още половин век е изцяло подчинена на икономиката на САЩ).

Гийен е съвременник на исторически събития далеч от пределите на Куба, които обаче намират ясен отзвук в поезията и публицистиката му. Гийен е активист в съпротивата на своя народ срещу диктатурите на Мачадо и Батиста. Гийен възторжено посреща победата на Кубинската революция от 1959 година, защото тя е победа и на собствените му социално-политически въжделения. След това в продължение на три десетилетия той активно участва в изграждането на нова, социалистическа Куба и придава окончателен вид на своето забележително творчество. Гийен напуска земния живот в самото навечерие на исторически катаклизми, променили геополитическата картина на света в края на миналия век.

Николас Кристобал Гийен Батиста, както гласи пълното му име, е роден през 1902 година в Камагуей: главен град на едноименна провинция, който със старинните си християнски храмове пази и до днес испанския си облик от епохата на колонизацията. Родителите му са мулати, т.е. принадлежат на един особен расов тип, възникнал от смесването между белите конкистадори и негрите роби, докарани от Африка.

Бащата на Гийен участва като лейтенант в Освободителната война срещу испанските колонизатори, след което е профсъюзен деец, изтъкнат журналист, един от лидерите на Национално-либералната партия, член на парламента. След като през 1917 година е убит от политическите си противници, съпругата му с цената на големи лишения успява сама да отгледа и възпита шестте си деца.

Най-голямото от тях - петнадесетгодишният Николас - си изкарва прехраната със словослагателски труд и завършва гимназия като частен ученик.

През 1920 година, надявайки се да стане адвокат, следва право в Хаванския университет, но скоро се отказва, за да се отдаде изцяло на поезия и публицистика. Усилено се самообразова, разполагайки с богатата си бащина библиотека. Прави неуспешен опит да издава литературно списание в Камагуей.

През 1926 година Гийен окончателно се установява в столицата Хавана. Работи като дребен чиновник. Посещава литературни клубове. Влиза в контакт с изтъкнати литератори, търсещи новаторски пътища в изкуството и същевременно противопоставящи се на диктатурата на Херардо Мачадо. Сближава се с дейци на неотдавна основаната Кубинска компартия.

Учредява, а след това и ръководи списание „Пладне”, което става орган на хората, изповядващи марксистки идеи. Взема участие във Втория международен конгрес за защита на културата (Мадрид, 1937). Става член на компартията на Куба и написва, в съавторство с Хуан Маринельо, репортажна книга за Испания.

След Втората световна война Гийен, изпълнявайки различни политически задачи, пътува в много страни на Латинска Америка. Избран е за член на бюрото на Световния съвет на мира, чийто ръководител е нобеловият лауреат по химия Фредерик Жолио-Кюри.

През 1954 година е удостоен с Международната ленинска премия „За укрепване на мира между народите”. При идването на власт на диктатора Фулхенсио Батиста поетът е нееднократно арестуван и дълго време е политически изгнаник във Франция и в Аржентина (1954-1959). В Буенос Айрес го сварва вестта за победата на Кубинската революция. В ранното утро на 1 януари 1959 г. поетът е събуден от телефонен звън в хотелската си стая. Обажда му се Мигел Анхел Астуриас, който по това време също е в аржентинската столица, и в слушалката прозвучава:

„От днес ти можеш да се наричаш не Николас Гийен Батиста, а Николас Гийен Кастро” (Анхел Аухиер. Николас Гийен. Биографически и критически етюд. Хавана, 1984, глава ХХ).

Завърнал се в родината, Николас Гийен с учудваща за възрастта си енергия се включва в изграждането на новата кубинска култура, пише много нови книги стихове, непрекъснато публикува статии на животрептящи обществени теми. Избран е за член на ЦК на Кубинската комунистическа партия. От 1961 до смъртта си през 1989 година е несменяем председател на Съюза на кубинските писатели и художници.

3.
Преизпълненият с обществени дела и политически ангажименти „curriculum vitae” на Николас Гийен, който съвсем бегло скицирахме, е станал извор на многолетно и обилно литературно творчество. За първи път Гийен публикува стихове през 1919 година.

Ранната си поезия той събира в книга, носеща странното, недотам поетично заглавие „Мозък и сърце” (1922), но не я издава. Може би защото е повлияна от изчерпаната поетика на модернизма, а във въздуха вече се носят ветровете на поетическо новаторство.

Истински и при това блестящ дебют на Гийен е стихотворният цикъл „Мотиви от сон” (1930), публикуван в хаванското списание „Ревиста де ла марина”, а след това издаден в книга и предизвикал небивал интерес и широк обществен отклик. Естетическото въздействие на книгата се дължи на особения начин, по който младият Гийен сродява поетическото слово с песента и танца на така наречения „сон”, традиционен жанр на афрокубинския фолклор.

По думите на литературния изследовател Анхел Аухиер, това е „форма на обновяване на кубинската поезия като цяло, защото неслучайно именно народната музика е неизчерпаем източник на поетическата традиция на всяка нация” (А. Аухиер. Николас Гийен. Биографично-критически етюд. Хавана, 1984, глава VІ).

Своего рода продължение на „Мотиви от сон” е книгата „Сонгоро косонго” (1931), която се радва на още по-бурен успех и предизвиква множество отзиви. Стихът на „Сонгоро косонго” е оригинално постигната сплав от осмосричния стих на традиционните испански „романси” и ритъма на африканските заклинания.

Големият испански философ и писател Мигел де Унамуно в писмо до автора казва: „Без преувеличение мога да кажа, че книгата ми направи силно впечатление”. Стиховете на Гийен са го „потресли и като поет, и като езиковед. Самият техен език е вече поезия” (Сборник текстове за Н. Гийен. Хавана, 1974, с. 324).

Би могло да се каже, че по-нататъшното творчество на Николас Гийен се развива по линия на едно все по-мащабно пресъздаване на действителността - от живота на отделния отруден човек към живота на обществото, живота на родината и на света.

В стихосбирката „West Indies Ltd.” (1934) главен герой е народът, страдащ под експлоатацията на Северноамериканската компания за обработка на захарна тръстика, чието название е избрано за заглавие на книгата.

В стихосбирката „Песни за войници и сонове за туристи” (1937) е отразен тревожният за Куба исторически момент, когато след падането от власт на президента Мачадо идва нов диктатор - Фулхенсио Батиста.

Цикълът „Испания. Поема в четири отчаяния и една надежда” (1937) е плач за жертвите на Испанската гражданска война и същевременно образ-видение - предсказание на някакво по-щастливо бъдеще.

Представителен за поетическото творчество на Николас Гийен е сборникът „Всички песни” (1947). Той обединява много теми и мотиви, разработени в предишните книги, синтезира резултатите от дотогавашни идейно-художествени търсения; социално-гражданската проблематика добива завършени очертания.

Емблематична за Гийен е книгата му „Гълъб с крилете на народа” (1958). В нея откриваме редица от най-хубавите му стихотворения, между които е и „Дълъг зелен гущер” - творба сякаш предсказваща победата на Кубинската революция. А изобщо казано, това е може би най-релефният поетически образ на Куба и мястото на тази творба винаги ще бъде във всяка антология на световната поезия.

След идването на власт на Фидел Кастро, поетът, въпреки многобройните си политически и културни ангажименти от национален и международен мащаб, намира време да пише поезия. Излизат от печат книгите „Имам” (1964), „Стихове за любовта” (1964), „Голямата зоологическа градина” (1967), „Зъбчато колело” (1972). През 1972 и 1974 година в два тома са издадени събраните му стихотворения.

Би било някак пресилено да се говори за коренно нов етап в творчеството на Гийен след революцията. Поетът е вече над петдесет и седем годишен, изкачил е върхове на художественото майсторство, създал е ярки, емблематични произведения, възпяващи родината, човека и борбата срещу угнетителите на човешката свобода.

В следреволюционния си период Николас-Гийеновото творчество се разгръща по-скоро екстензивно, разширявайки и обогатявайки жанровия си диапазон. И не престава да се вълнува от събитията по света.

Гийен става автор на интересни любовни, философско-дидактични и сатирични стихотворения; на любопитната стихосбирка „В Карибското синьо море хартиено корабче плава” (1975), която е смятана за най-хубавата книга за деца в Латинска Америка; публикува мемоарите си под заглавие „Прелистени страници”, не спира да пише публицистика.

С вдъхновеното си и многолико творчество Николас Гийен още приживе се превръща в класик на кубинската литература. За него са написани множество статии, студии, книги. Поезията му е превеждана на езиците на почти всички културни народи, включително и на български език.

4.
Темата Николас Гийен и България заслужава по-обширно и детайлно разглеждане, каквото тук не мога да си позволя. Ще отбележа най-същественото. Кубинският поет е посещавал много пъти нашата страна - и във връзка с чествания на кръгли годишнини на Никола Вапцаров, и като гост на Съюза на българските писатели, и на Международните писателски срещи, провеждани в София през 70-те-80-те години на миналия век.

За нас незабравимо ще си остане идването му в България през 1952 година. Когато Световният съвет на мира удостои (посмъртно) Никола Вапцаров със своята Почетна награда, Николас Гийен посети България, за да я връчи на Вапцаровата майка.

На тържеството в Банско той каза: „Вапцаров въстана заедно с Испанската република против Франко, за да подчертае още повече братството в поезията, и я възпя със своя мощен глас, който не ще заглъхне никога.”

И по-нататък характеризира Вапцаровите стихове като „резки, отривисти, близки до домашния разговор, но мълниеносни, озарени от мълниите на рядкото и силно дарование на един голям поет” (Сб. Вапцаров и светът. Статии, изказвания, писма, стихотворения. София, 1969, с. 111-115). Незабравимо за нас ще си остане и краткото, изящно стихотворение на Гийен „Малка пловдивска балада”, което е не просто някакво случайно хрумване, породено от случайно преживяване.

То със своя особена багра се вписва в един от най-прочувствените жанрове на Гийоновото творчество - любовната му лирика.

Николас Гийен неведнъж е имал повод да се изказва за големи произведения на българската литература, които е познавал в превод на френски език, например романа на Димитър Димов „Тютюн”. А за Гео-Милевата поема „Септември” в едно свое интервю сподели:

„Това е произведение, което ми направи силно впечатление с голямата си експресивност, изобразителна сила и граждански патос. Привлече ме също интересният му ритъм и емоционално напрегнатият стих” (Литературен фронт, бр. 42, 16.Х.1969 г.).

В същото интервю Гийен заяви: „България е малка страна. Но географските понятия не правят страните. Облика на една страна определя нейният народ, неговата смелост. В този смисъл Куба и България са два народа-братя.” А на мен ми се ще да вярвам, че и днес не сме изгубили смелостта си!

В никакъв случай не бива да пропускаме факта, че Николас Гийен е носител на ордена „Кирил и Методий”. А когато се учреди у нас Международната награда за поезия и публицистика на името на Христо Ботев, един от първите нейни лауреати стана Николас Гийен. Наградата му бе връчена лично от председателя на Държавния съвет Тодор Живков.

Преводната рецепция на Николас Гийен в България също има вече своя история. Освен в литературната периодика, в антологии, сборници и прочие, избраните стихотворения на големия кубински поет са представени в три самостоятелни издания: „Захарната тръстика горчи” (1956); „Зъбчато колело” (1972); „Слово за Тропика” (1983).

През 1989 г. беше преведена на български мемоарната книга на Гийен „Прелистени страници”. Общо за периода от 50-те до 80-те години на миналия век творчеството му бе пресъздавано на български от поети и преводачи като Ал. Муратов, Ат. Далчев, Ж. Битев, Ат. Душков, П. Велчев, Ал. Миланов, Ив. Давидков, Н. Кехлибарева, Кр. Димитров, М. Георгиев, Л. Еленков, Т. Такова, Н. Инджов.

Сравнителният анализ показва, че въпреки своята най-често некласическа стихова форма, поезията на Н. Гийен не е чак толкова лека за превод, колкото изглежда на пръв поглед. Българските преводачи невинаги спазват типичното за испаноезичната поезия асонансно римуване, а не са малко и случаите на буквализъм, породен от недостатъчно вникване в смисъла на текста. Не му е тук мястото да се впускам в подробности, но по българските преводи на Гийен има още какво да се желае.

Може би е вече време да се помисли за едно по-пълно представяне у нас на Николас-Гийеновата поезия. Така съществено ще се допълни общата картина на преводната рецепция на кубинската литература в България, в която рецепция вече личат имената на множество видни писатели като Хосе Марти, Дора Алонсо, Алехо Карпентиер, Онелио Хорхе Кардосо, Роберто Фернандес Ретамар, Хайме Сабинес, Роке Далтон, Антонио Гереро.

Прочее, с поезията на Николас Гийен се запознах за първи път през 1966 година, когато моят преподавател по испанска литература в Софийския университет кубинецът д-р Хосе Антонио Ескарпантер ми подари томче с избрани стихотворения на Гийен, а също и записан на дългосвиреща грамофонна плоча авторски рецитал на поета. Като слушах как пламенно и изразително Гийен чете собствените си стихове, разбрах много неща, за които само четенето не стига.

През октомври 1969 година имах повод лично да се запозная и да разговарям с Николас Гийен при едно от поредните му пребивавания в нашата столица (беше отседнал в хотел „София”, който днес се нарича „Радисън”).

Като събеседник той излъчваше не по-малка пламенност и оптимизъм, отколкото в стиховете си. Надписа ми своя поетична антология, която и досега ме подсеща, че наистина не би било зле да помисля за едно ново, по-цялостно издание на стиховете му на български… Ако е живот и здраве.

—————

Бележка:

* Името на кубинския поет изписваме тук като Гийен, защото тази транскрипция по-правилно предава звученето на името, както е на испански език. Напоследък тази транскрипция, засягаща имена като Гийен, Вайехо и др. подобни, се налага и у нас и е налице и в други публикации.