СИВООКИЯТ КРАЛ
превод: Мария Грубешлиева
СИВООКИЯТ КРАЛ
Слава на теб, безизходна печал!
Вчера умря сивоокият крал.
В тази есенна нощ странен смут ме обзе.
Мъжът ми се върна и спокойно подзе:
- „От лов го донесоха… Паднал по гръб.
Трупът му открили до стария дъб!
Горката кралица. И тя овдовя…
В една нощ, тъй млада, съвсем посивя.”
От камината бавно лулата си взе.
В кабинета си влезе, равнодушен съвсем.
Свойта щерка любима ще събудя сега
и в очите й сиви ще погледам с тъга.
А тополите вънка нашепват с печал:
„Не ще видиш вече в света своя крал.”
——————————
СЕРОГЛАЗЫЙ КОРОЛЬ
Слава тебе, безысходная боль!
Умер вчера сероглазый король.
Вечер осенний был душен и ал,
Муж мой, вернувшись, спокойно сказал:
“Знаешь, с охоты его принесли,
Тело у старого дуба нашли.
Жаль королеву. Такой молодой!..
За ночь одну она стала седой”.
Трубку свою на камине нашел
И на работу ночную ушел.
Дочку мою я сейчас разбужу,
В серые глазки ее погляжу.
А за окном шелестят тополя:
“Нет на земле твоего короля…”
11 декабря 1910
Царское Село
