Васил Дунавски (псевдоним на Васил Йорданов Василев), български писател и журналист, е роден на 14 май 1910 г. в Търговище в бедно семейство. Като малък е слуга, овчарче, бояджия, продавач на вестници. Автор на книгите „В мечата пещера” (роман за деца и юноши, 1938, с предговор от Владимир Русалиев), „Малкият скитник”, „Орловото око. Истински разкази и приключения” (1940), „Кобрата-спасителка. Разкази за джунглите и пустинята” (1940), „Малкият гондолиер. Истински разкази и приключения” (1940), „Чедо на пустинята” (разкази, 1942), „Петимата. Поема из живота на българските партизани” (1945), „Петър Чолаков - стахановец в транспорта” (очерк, 1950), „Бялата нишка” (роман, 1951), „За хляб и свобода” (исторически очерк, 1958), „Семафорът е вдигнат” (очерк за локомотивния машинист Георги Дишков, 1963) и др. Публикува във в. „Барабанче”, в. „Славейче”, сп. „Детски живот”, сп. „Детска радост”, сп. „Светулка” и др. Пише стихове и разкази за деца. Умира през 1994 г.

Публикации:

Литература за деца:

ЕСЕН/ брой 99 октомври 2017

СЛАВЕЙ И ЛУНА/ брой 121 октомври 2019

Критика за Васил Дунавски:

„В МЕЧАТА ПЕЩЕРА”/ автор: Владимир Русалиев/ брой 99 октомври 2017

„В МЕЧАТА ПЕЩЕРА” ОТ В. ДУНАВСКИ/ автор: Соня Вичева/ брой 134 януари 2021