ЕСЕН
ЕСЕН
Слънцето вече не грей,
литна и топлото лято;
плод във градината зрей…
есен заръси пак злато -
клюмнаха вредом цветята
и пожълтяха листата.
Свода небесен тъмней -
висне и тегне мъглата…
птиченце песен не пей,
както преди в дървесата;
плачат и люшкат се клони -
вятър листата им рони.
Ваклото стадо не блей -
вред запустяха полята;
есен пристъпва и пей,
пеят и вейки в гората,
а във порутени хижи
тегнат вековните грижи!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 24, 1938-1939 г.
ВЕСТНИКАРЧЕ
- Моля, вестник си купете, -
вика Петю в шумний град, -
новините прочетете -
новини от целий свят!
Глас се лее във тъмата -
глас на малък вестникар,
а премръзват му краката,
тънещи във локви кал.
Сам - ни майка, ни сестрица,
броди бос във зимна нощ -
като трепкаща звездица
тръпне малкият гаврош!
——————————
в. „Барабанче”, бр. 28, 1938-1939 г.
ПРОЛЕТ ИДВА
Слънчо от небето
пак засмян изскочи;
селският ни ручей
буйно заклокочи.
Баба Зима люта
към Балкана тича,
а след нея, ето -
бялото кокиче!
Чашчица разтваря
цветче белоснежно
и главица вдига
към небе безбрежно.
——————————
в. „Славейче”, бр. 7, 1938-1939 г.
КЪСНА ЕСЕН
Пак премина плодно лято
през мъгливи планини,
в жълти багри е полето,
че слана слани, слани…
Птици пъстри отлетяха,
стигнали са вече Нил.
Тук, над схлупените стрехи,
вятър стръвно е завил.
Дребен дъжд през сива риза
се процежда и пуми: -
късна есен стене в грижа
над гори и равнини…
И от мрачните завеси
литват белите звезди,
а врабците под навеса
зимна песен в хор редят!
——————————
сп. „Детски живот”, г. 13, кн. 2, 1942-1943 г.
