Васил Дунавски

басня

Пеел славей в дървесата през една вълшебна нощ, но му викнала луната:
- Глас ти имаш много лош! Нямаш нищо ценно в тебе… Чуждо всичко ми звучи…
- О, луна, така не трябва! Ти поне не ме мъчи! Че отдавна ме отрича гарванът със своя грак…
- Има право! Ти приличаш, вярвай ми, на стар маняк!
- Ах, луна с душа лукава, сигурно ти липсва чест?
- Славей, чуй ме ти тогава; ще е по-добре да спреш, че изкуството е свято! С чужда дарба го петниш!
- Моят глас е чисто злато, а пък ти, луна, грешиш!
- Дързост, птичко, проявяваш! Аз съм светеща луна!
- Знам те! Подло отразяваш само чужда светлина!

——————————

сп. „Картинна галерия”, г. 40, кн. 6, 1942-1943 г.