Уилям Мередит

превод: Красин Химирски

РОДИТЕЛИ

Какво ли е да се почувстваш ангел,
или по-скоро катерица - по-земна твар.

Когато в детството си лягахме
те плашеха ни с тъмнината.

Предълго глезеха ни, та от приятели
превърнаха ни в свои антиподи.

Но неизбежно идва ден, когато
с невръстното си детство се прощаваме.

Челата им бразди на времето резеца;
гнетят ги мирис, кашлица, куп недъзи.

И странно е, че още ни обичат,
и отговаряме на обичта им с обич.

Необяснимо, фантастично е
как дръзнали са да ни създадат.

В живота им внимателно се вглеждаме
и мислим се на повече способни.

И всичко продължава твърде дълго.
Животът им е низ от грешки.

И най-голяма е, че умират
и тайната със себе си отнасят

как сме дошли от морските вълни
и как от нищо са ни сътворили.

Отива си и брънката последна,
която с тях ни свързва.

Мамо, тате, ридаем в паяжината от бръчки
пред изумените деца и внуци.

ДВЕ МАСКИ, НАМЕРЕНИ В БЪЛГАРИЯ

На Кольо Севов

Когато е ваел човешкия образ,
Творецът навярно е имал модели
като онези маски под музейния кристал.
След шест хилядолетия некрополен сън
ги срещам северно от Варна
под златни диадеми, в златни украшения,
безплътни, сред човешки прах погребани.
Антични заблудени воини или богове? -
Забулен е в тайна отговора.
Очите им - слънца ковани -
и бръчките по глинената кожа
издават мекотата на ръката,
която вдъхна на Адам живот.
Във погледа им грее негасима дързост,
тъгата на епохите не ги засенчи.
На времето трагизма те не разгадават
по нашите надвесени лица.
„От глина сме и злато”, мъдро маските мълвят
и озаряват върволицата на вековете.