Васил Каратеодоров

В новата си книга „Майко!” Добри Немиров е зает да осветли от всички страни живота на безпризорното дете, да разкрие трепетите на душата му, да пресъздаде художествено житейското му всекидневие, пълно със страдания и изпитания. Една крайно интересна задача, предлагаща толкова богат материал за художествени настроения, толкова широко поле за наблюдения и психологически анализи.

И съвсем нова за нашата белетристика - никой писател досега не е спирал вниманието си върху нея. И твърде деликатна - трябва голям талант, за да се постигне най-силно въздействие, без да се изпадне в публицистичност и проповеднически тон.

Наистина, Добри Немиров ни поднася една прекрасна творба. близък до живота, долавящ пулса на времето, в което живеем, човечен и петимен за утвърждаване на по-голяма справедливост в отношенията между хората, той откроява в своето творчество най-вече духа и тежненията на съвременността, като се стреми винаги да подчертае красивото и достойното в развоя на обществото или пък да докаже, че и в низините на живота има заровено зърно на любов към възвишеното и на жажда за красота. Така е и в „Майко!”.

„Майко!” е в жива връзка с останалото творчество на Добри Немиров. Животът на това отхвърлено дете, което писателят е избрал за герой, е пресъздаден с единствената цел да се посочи човешкото в човека. Без поза. Без проповед. Историята на безпризорното е разказана така, както е извлечена из действителността - нито е подсилена с обвинения за тежката участ на несретниците, нито е подсладена с романтика и сантиментализъм, нито е облечена в парадни одежди. Затова и съчувствието, което изтръгва, е по-живо и съвсем естествено.

Книгата на Добри Немиров е „за всички”. Всеки - и малък, и голям - може да намери в нея занимателно четиво, четиво за укрепване на духа. Дълбоко изживявана от писателя, силно одухотворена, повестта на малкия Гого оставя трайна следа в съзнанието на читателя, пленява го, вълнува го. Притежаващ остра наблюдателност, писателят не е избегнал да проследи всички конфликти, които се пораждат в душата на детето, сблъскало се с кошмарната действителност в най-ранната си възраст още.

В „Майко!” има майсторски разрешени психологически задачи, сърдечна топлота, поезия, красота, мотивирани постъпки, истински живот, основно познаване на детската душа. Добри Немиров разказва просто, естествено, темпераментно.

в. „Литературен час”, 23.10.1935 г.