Евгений Примаков

превод: Елка Няголова

Със спазъм в гърлото, със спазъм в гърлото
са преживените години.
От радост - спазъм, или от мъка - сгънат,
от сватби и разводи диви.
Със спазъм - раждане, със спазъм - смърт
в годините ни преживени.
Суши ни времето, руши… Измамна твърд.
Пък мислехме, че вечни сме.
Но безпощадно някак този век души ни.
А времето пълзи в душите ни.
И нагло, безсърдечно, все по-бързо и по-бързо
настъпват в нас и зимите.
На рей са всичките метежници посърнали.
Останалите живи са.
С лице към самотата чакам скръбен
настъпващите зими.