МИТЪТ ЗА “ЗАТРУПВАНЕТО НА ОКОПИТЕ НА ВРАГА С ТЕЛАТА НА СЪВЕТСКИ ВОЙНИЦИ”

Влад Ривлин

превод: Литературен свят

След Великата Отечествена война в западната историография бил извънредно популярен митът, че Червената армия победила хитлеристка Германия с цената на невероятни загуби, буквално покривайки с труповете на своите войници вражеските окопи.

Уж съветското командване, за разлика от немците, не жалело войниците си, карало ги на заколение и само поради това СССР победил във Великата Отечествена война.

Този мит е много популярен не само сред западните историци, но и в западното кино - достатъчно е да си спомним оскароносния и бездарен американски филм за съветския снайперист Василий Зайцев.

За съжаление този мит стана изключително популярен и в постсъветското пространство благодарение на повърхностно запознатите, недостатъчно образовани либералните журналисти.

С какво се аргументира цялата тази публика?

Като главен аргумент се посочва периодът през 1941-1942 г., когато Червената армия действително е понасяла огромни загуби.

Сталинградската битка вече не се вписва в този мит.

А за битките на Великата Отечествена през 1944 г. създателите на мита за “покриването на вражеските окопи със собствени трупове” изцяло мълчат.

И неслучайно.

Защото именно в този период хитлеристката армия понася загуби два и повече пъти от тези на Червената армия.

Примери?

Първият - Корсун-Шевченковската настъпателна операция на Червената армия, която наричат също Сталинград на Днепър.

В резултат на тази настъпателна операция на Червената армия, безвъзвратните загуби на Вермахта били общо 75 хиляди (само убитите) и още 20 хиляди пленници.

Според немските източници нацистите изгубили 40 хиляди убити и пленени.

Но във всеки случай загубите на страните били несравними.

Съветската страна при Корсун-Шевченковската операция загубила (безвъзвратни загуби) по различни оценки от 18 до 25 хиляди (включително безследно изчезналите).

Трябва специално да се подчертае, че Червената армия понесла в пъти по-малки загуби в настъпление и това би могло да се смята за уникален случай във военната история, тъй като дотогава настъпващата армия понасяла три пъти по-големи загуби от отбраняващата се.

Но след Яшко-Кишиневската настъпателна операция на съветските войски тези променени обстоятелства станали закономерност.

Тази операция продължила 9 дни и завършила с освобождаването на Молдавия от нацистите и капитулацията на Румъния.

В тази настъпателна операция загубите на Червената армия били 13 хиляди убити срещу 135 хиляди убити немци и румънци. Още 238 хиляди немци и румънци се предали в плен.

Тук трябва да се отбележи, че Яшко-Кишиневската операция, както и Сталинградската битка, започнала с мощна артилерийска подготовка, в резултат на която първата и втората отбранителна линия на немските и румънските войски били просто пометени като ураган.

По спомени на моя дядо, участник в тази операция, “първите десет километра минахме без един изстрел”.

Немците и румънците бягали под ударите на Червената армия толкова бързо, че се появила необходимостта някак да се задържи отстъплението на противника на територията на Румъния.

С тази цел командването на Дунавската флотилия изпратило десант в тила на отстъпващия противник в района на Жебрияни-Вилково, в коритото на Дунав.

В продължение на един ден: от 23 до 24 август, 800 съветски моряци отблъсвали натиска на опитващите се да се измъкнат от котела войски на противника.

Количеството немско-румънски части, пробиващи си път към Румъния, десетки пъти превишавали количеството на съветските десантници, които затворили пътя за отстъпление на немци и румънци.

Боят, продължил почти без прекъсване цял ден завършил с пълния разгром на противника: загубите на немците и румънците били повече от седем хиляди, още няколко хиляди се предали в плен.

Загубите на съветските десантници в този бой били 18 убити и около 40 ранени.

Този бой влязъл в историята на Великата Отечествена война как Жебрияни-Вилковска десантна операция (Понеже десантните групи били две).

Като цяло истинските събития за Великата Отечествена война нямат нищо общо с митовете, измислени за очерняне на съветската история.

25.08.2017