Виолета Бончева

БЪЛГАРИЯ

Това е земята, която разсича небето с върхове зелени,
това е земята, чийто гръб прекосяват бели реки,
това е земята, чийто пулс отброяват моите вени,
рождената люлка на нашите прадеди.
Това е земята, по която коне препускат
и тропот отеква от стотици векове -
това е земята, познала победи и много покруса,
без да превива пред никого колене.
Това е земята, приютила юначни хора,
отгледала хиляди дълги и бели стада -
земята, над която още отекват в простора
гласовете на могъщи царе
и техните имена.
Това е земята, която Дяконът е пребродил,
а Ботев издигнал връх Вола чак до Бог,
земята, за която всеки българин се моли
и знае, че ще я спаси със синовната си любов.
Това е земята, която стотици сънуват
и тръгват в съня си към нея отново на път,
това е земята, която до края на света ще съществува
и гордо България
всички ще я зоват.
Това е земята, която ще ни посреща и изпраща,
запазила ехо от нашите стъпки…
И днес
щом бури зашумят и Балкана песен захваща,
главите си мълчаливо навеждаме
и й отдаваме чест!

ЛОЗНИЦА

Тази плетка от едри листа,
този покрив зелен над чешмата,
тази есенна кърпа с позлата
с тънка сянка докосва пръстта,

плъзга клони.
И едри зърна
се превръщат във розово вино,
светла песен изтича безспирно
и разпалва в гърдите искра.

Радост властва -
самият живот
вдига шумни наздравици вечер
и усещаш - на обич обречен
този свят е,
под ясния свод.

Като точка в едно колело,
като спомен от век и нататък -
прекосяваш сам пробега кратък
и се питаш:

дали е било?

***
Туй, което исках да кажа,
се скри в кръглия цвят на водата,
която веднъж те отнесе.
Стана тихо и мъртво тогава,
като в блато
и в средата на лятото
стъпи с мокро ходило
есен.

Плисна вятър леден,
насече луната на резени,
уплашени,
всички небесни твари
свиха крилете си.
Притъмня,
като в кратер на каменно езеро,
като знамение,
като в тежък припев
на някаква жална песен.

И търкаляха едри капки
тогава дърветата,
и гасяха парчета звезди,
овъглени думите губеха
сила.

И само светлата мисъл,
че имахме нашето „преди”,
ме измъкна от ада,

през който
сама

преминах.