НА ГОСТИ ВИ ИДЕМ
НА ГОСТИ ВИ ИДЕМ
На гости ви идем, скъпи руски братя,
от Витоша, Рила, стария Балкан;
на гости - да паднем в вашите обятя
със поглед от сълзи радостни залян.
Ний идем да зърнем брата исполина -
творецът на нашто царство и живот -
и поклон от нас и нашта родина
да сторим пред храбрий и велик народ.
Ний идем на гости в хижата ви честна,
отгледала скромно руския юнак,
кой братската участ тъмна, неизвестна
в история светла преобърна пак.
И носим ви рози, с руска кръв поляни,
нацъфнали в наште райски долини
и песен от китни, хубави балкани,
и поздрав от всички български страни.
От Плевен и Шипка, и Загора равна,
изпъстрени с толкоз святи гробове,
ний шепа ви носим от пръстта им славна
и спомен за ваште дивни синове.
И този подарък, братя, приемете,
вземете и наште български сърца,
и вярвайте - руски подвиг ще да свети
завеки над нас, над нашите деца.
София, юний 1909 г.
——–
1. По случай излета на българските юнаци в Одеса.
НА ЛЮДЕВИТА ГАЙ
(По случай стогодишнината от рождението му)
„Не е загинало Хърватско” (1)
и целият славянски род,
доде ни свързват чувства братски
и пълен с опити живот!
Разделни днес, ще дойде време,
ний здраво вси да се сплотим
и с обща радост нашто племе
от Алпите да поздравим.
Че твоят блян, труженик смели,
над нас кат слънцето сияй, -
навред в славянските предели
днес шепнат твойто име, Гай!
И през полета и балкани
задружно братски зов гърми:
един славянин дор остане
да пазим нашите земи!
София, август, 1904
————
1. Стих от едно прочуто стихотворение на Людовита Гай. Авторът.
д-р Людевит Гай (1809-1872) - родоначалник на хърватското национално и литературно възраждане, основател на т. нар. „илирско” движение на южните славяни. бел. ред.
сп. „Славянски глас”, г. 7, кн. 4, 1909 г.
НЕ СМЕ И НИЙ!
От Неман и унгарските Карпати
до чуките на царствени Кавказ
един войник чертае нови дати
на подвизи до днеска непознати,
един победно се разнася глас.
И близък е и роден той на нази,
свещен за наште майки и бащи, -
в гърдите си до днес го Хемус пази,
и отек чуй ли отдалеч, тогази,
подеме го и в „Ура” прокънти.
И славни дни от подвизи незнайни
изпъкват в миг пред българския взор:
на руский цар войските му сияйни,
и наште срещат редове безкрайни,
забравили робия и позор.
Па с поклон те целуват им ръцете
и мило ги „братушки” те зоват.
Зад тях остават в робство вековете,
пред тях спокойно дивно слънце свети
и път - на волни дни мечтаний път…
Плющят развети знамена, тръбите
зоват, където роден брат се бий!…
Върви напред през кърви, през убити
неспирна рат от воини честити,
но с тях - братушките - не сме и ний!…
——————————
сп. „Славянски глас”, г. 12, кн. 1-3, 1915 г.