АФОРИЗМИ
превод: Валентин Димитров
Афоризъм - праведник, спасяващ се от словесния потоп.
Робите на вещите не чакат своя Спартак.
Тече велико преселение на народите зад границата на приличието.
Мълчанието на съвестта е многозначително.
Отношенията отидоха толкова далече, че от връщане нямаше смисъл.
СоДом на културата.
На слабия поет и римите му пречат.
Графоманите горят в ада на огньовете на своите книги.
Благородният човек не прощава, ако не забележат неговото благородство.
Истинският гроб на писателя е чекмеджето на писмената му маса.
Време е да се ограничи свободата на мълчанието.
Миналото е злопаметно.
Прощават на розата за шиповете, докато не е увехнала.
Кикотът показа къде трябва да се плаче.
Разширява са Вселената на равнодушието.
Всички персонажи на кримката се оказаха виновни за гибелта на авторската репутация.
Видял голата истина, съдията тактично отвърна очи.
Плагиат - въплъщение на неудържимия стремеж към прекрасното.
Случва се такава душа, че тялото бързо се износва.
С възрастта все повече се доверяваш на пророците и все по-малко на историците.
Тази духовна храна някой вече е ял.
Талантът, умиращ от жажда за безсмъртие, е безнадежден.
Време е да се въведе ред на границата на възможното.
Афоризмите, написани с кръв, са кратки.
Благородните рицари трябва да спасяваме изпод развалините на въздушните замъци.
Благотворителност - мишка, която ражда планината от пари.
За да не сменят нищо, сменят правилата на играта.
Четеше между редовете. И тук - цензура…
Приближаването към истината се измерва с парадокси.
Ако работиш като кон, иска ти се да станеш човек.
Ако думите не убеждават, трябва да се сменя интонацията.
Говорете ми истината, колкото и добра да е тя!
