Павел Делирадев

През лятото на 1903 г. попаднах във Варна само с няколко копейки, които „свободно” пренесох от матушка Русия. Състоянието скоро се привърши - още същия ден. Трябваше по обществена работа да замина за Русе, но пари за път нямах и нямаше откъде да взема. Тъкмо що обмислях тези затруднения, ето настреща ми Страшимир Кринчев.

Научил, че съм се върнал от Одеса и тръгнал да ме дири за „новини”. надълго приказвахме по обществените и политически движения в Русия, доколкото бях можал да ги доловя през няколкомесечното ми престояване в Одеса, Севастопол и Ялта. По това време в Ялта бяха Толстой, Чехов и Горки, но никого от тях не успях да видя. Първите двама бяха болни и не приемаха гости, а Горки бе заминал същия ден, когато аз пристигнах в Ялта - най-красивия летовищен град, какъвто съм успял да видя.

Всички въпроси, които мен занимаваха, интересуваха и него. С мен заедно и той съжаляваше, че не ми се е удало да видя великаните на руското художествено слово, пред които и той се прекланяше и тъкмеше да тръгва по техния път. Защото младият Страшимир бе роден за писател и честен общественик.

Стигнахме и до „финансовите въпроси”. И той с така „голяма сума” от десетина лева не разполага. Аз обаче имам здрави крака и скитническо сърце. Това е първото активно перо в нашата равносметка. Но все пак ще трябват няколко лева за храна и при лошо време - за „хан-парасъ”. За да посрещна тези „разходи”, той ще да ми даде няколко нови прочитни книжки, от книгоиздателството, при което служи, като „ще си задължи сметките”. Ще продавам книжките и ще вадя прехраната си, докато стигна Русе. 200 километра - дребна работа.

Вечерта пак се срещнахме и Страшимир ми донесе възропче с няколко книжки. Утре съм „пътен книжар”. Великолепно. Благополучно стигнах Русе за 3-4 дена. И с прехраната бях добре.

След две-три години се преселихме в София. Все заедно бяхме: в организации, на срещи, по събрания.

Пред нашите очи Страшимир Кринчев растеше и възмъжаваше като общественик и писател, скромен в личния си живот - такъв бе той и в обществената си дейност. За лични облаги и кариера той не умееше и не искаше „да се блъска”.

Заедно обмисляхме планове за скитания из чужди страни, но той излезе по-щастлив в това отношение. Нему се удаде да поскита из Северна Африка и обезсмърти това скитане с вълшебния си пътепис „В страната на палмите”.

След големи премеждия из далечни страни, той е пак в София, пак със скромните си служби за прехрана и с големите си кроежи за обществено преустройство. Несгодите на живота той изживява не само с идеалистическите си блянове, но и с дълбоката любов към природата. Противоречията в обществения живот той осветлява с вечната хармония в природата.

Страшимир бе възторжен планинар, но планинар с тънко и дълбоко поетично проникновение. Неговата малка книжка „всред Рила” е дивна поема за Великата Рилска пустиня. В нея той е изразил най-трепетни преживявания на една поетична душа във великата планина и ние дал такава силна контрастна картина, каквито са могли да ни дадат само Иван Вазов и Алеко Константинов.

Десетилетия изминаха оттогава, а ние все още долавяме трепета в неговото прощаване, което от временно стана вечно, със свещената планина:

- „Сбогом, Рила! Сбогом, вечний Мусала! Ний отиваме отново в душния град, там, където кипи животът; където хората се мачкат едни други в една свирепа, кръвожадна борба; където те рядко или никога не помислят за красотата на света; където те нямат време да четат във великата книга на природата, погълнати от дребните грижи за хляб, за придобиване на повече блага, на повече злато; където те се раждат и умират без да узнаят най-хубавите кътища на своята родина, като риби, които еднакво ненавиждат и небето, и земята”…

С преждевременната и трагична смърт на Кринчев българските планини изгубиха без време един от най-възторжените си почитатели.

Вечна му памет!

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 438, 7.06.1939 г.