Интервю на Денчо Владимиров с именития  творец и ръководител на знаменитата „Творческая Мастерская-Москва” Святослав Мойсеенко

- Каква е днес съдбата на творческия човек в Русия?

- Както и по-рано. Много сложна съдба. Защото творческият човек по принцип е със сложна съдба. Той не е способен да се нагажда към днешните реалиии, на него му е много трудно да пробива, да става известен. Трябва много да работи, за да излезе на професионалното поприще и да се задържи там. В този смисъл  считам даже, че не е за предпочитане да се започва в творческите изяви непременно в градове като Москва и Санкт Петербург. Много е трудно да се пробива там. Изискванията са много  високи. Тези два града  са огромни културни центрове, тук има  плеяда  големи “мастери”. Тук са съсредоточени корифеите на руската култура. Затова по-реално и с възможности за успех е творческият човек да започва изявите си  в регионите, където не е така  сложно да станеш популярен сред ценителите, да станеш известен с творчеството си. Иначе, то се знае, за правене на творчество география няма, но въпросът е за възможностите за реалната  изява, която да поддържа духа на твореца.

- Как днешната руска държава се грижи за творческия човек в страната?

- Грижи се. Съществуват много държавни премии, грантове, помощ на творческия човек оказва не само държавата, но и обществото - обществени организации, разни формации, творчески съюзи… И трябва да има такава грижа, що се касае обаче за действително талантливите автентични  творци. Иначе и у нас има хора, които се считат за творчески, че са достойни за голяма сцена, екран, за естрадата, за публикации, но има разминавания с реалните им възможности. Така че грижата за творческия човек трябва да отива за този, който действително е такъв, който иска да каже нещо за просветляването на човека, за извисяването му. Нали в това е главната задача на всяко творчество?

- Русия днес е също капиталистическа страна, както бившата процъфтяваща  социалистическа  България, каква е ролята на меценатството?

-  И при нас  меценатството в истинския смисъл на тази дума е поизчезнало, отишло си е. Нещата вече опират до това - да се помага в културата на творческите хора, но… срещу  пиар, реклама за тези, които дават парите. Те, с малки изключения, държат много да се знае, че помагат, че са “добри хора”.

- В едно интервю с Даниил Гранин в Ленинград през 1988 г. в неговия дом ни каза, че някога в Русия са подавали помощта на нуждаещи се чрез дървени улеи, които излизали от къщата, държало се на анонимността на дарителя… Днес очевидно не е така. В Русия има много богати хора, произлезли са най-вече като при нас - от бившия партиен и комсомолски  елит. Не би ли трябвало те, възпитаните в солидарност, да помагат с пълни шепи  на творческите хора,  даже и анонимно,”през улея”?

-  Да, у нас има много богати хора, произлезли са обаче не само от партийния и комсомолски елит. Но всички те са изкушени и държат, както казах, с малки изключения, помощта им за творческите хора, за културата да става широко известна. Дават пари - срещу известност за добродетелност. Преди това го   нямаше…

- А има ли у вас намеса на чуждестранни организации и “меценати” в творческия живот на Русия, опити за колонизиране на нейните творчески хора, култура и …дух?

- Опити има, но успехи - не. Руската култура е много самобитна. Тя е толкова велика, че не е страшна за нея никаква инвазия отвън. Това се дължи и на “особеностите на руския характер”. Всеки руснак, който отива зад граница по един или друг повод, на третия ден още у него се събужда носталгия по Родината. Това е закон за руския човек. Затова и руската култура е с такива  високи качества и устойчивост, руският човек никога няма да я замени с чужда култура, още повече - с чужда псевдокултура. Какво имам предвид като казвам псевдокултура? Има народи, които в продължение на много векове и хилядолетия са изграждали своята национална култура, а има и такива, които просто исторически не са могли да стигнат до изграждане на своя  истински национална култура. В такива страни има псевдокултура, култура привнесена отвън. Нека не бъда разбран погрешно, но давам за пример САЩ.

- Културата на хамбургерите?

- Да, там просто са нямали тази възможност за изграждане на национална култура, като в Русия и в други страни по света.

- Като в Китай, Индия, например! А че и като в България. Все пак нашата българска национална култура се е изграждала 14 века, докато в САЩ  и историята на тази държава е малко повече от …два века.

- Примери  могат да се дадат много и изводът е един: че не може която и да е  привнесена псевдокултура да победи националната култура на която и да е страна. За Русия, както казах, това е невъзможно.

- Все пак какъв защитен механизъм има в Русия срещу инвазията на псевдокултурата отвън?

- Най-големият защитен механизъм на нас, руснаците, срещу всяка инвазия, е чистотата на руската душа! Руснакът е така устроен, че колкото по-голям натиск се оказва над него, толкова повече растат съпротивителните му сили! При всеки натиск, при всяко такова изпитание, ставаме по-силни, по-производителни, по-творчески. Творците пишат нови песни, романи, правят  нови велики филми, пиеси, музика. В подем е борческият дух, в подем е руският патриотизъм.

Ето така чистотата на руската душа съхранява Русия!

Пловдив, 2017 г.