МОЯТ РОД
„И все тъй българи ще бъдем!…”
Андрей ГЕРМАНОВ
Бих, може би, проклел отдавна
и оня век, и оня ден,
когато прадядо ми бавно
повдигна своя бял остен.
Когато тръгна, заскрибуца
през буците, от рът на рът,
с дечица пълната каруца -
печална песен - в дълъг път…
Проклел бих неговото име,
ако бях днес уверен аз,
че щеше инак да ме има,
да мога да говоря с вас…
Напуснал свидните Балкани
не за да търси лек живот,
а българин да си остане
и да опази своя род!..