ПОД ЗВЕЗДИТЕ
превод: Боян Ангелов
ПОД ЗВЕЗДИТЕ
Кой в слънцето лети, един син земен,
размахал огнен бич над впряг безвремен;
кой в пламъка гори за цел далечна
и с вяра е обвил звезда предвечна?
Конете спират, пътят притъмнява,
ала блести небесната жарава,
законите пулсират с мисъл точна.
Затихна боят… И денят започна.
ХУБАВ ДЕН
В студената вода блести
на юли синьото небе
и водни кончета летят
над огледалните вълни.
От лодката момчета две
се гмуркат в тъмните недра.
Едното връща се след миг,
но другото остава там.
- Потъна брат ми! - крясък див
се чува… Братчето гребе
с безумно каменно лице
към глухия, далечен бряг.
Потъва другото момче,
потъва в кротък полусън
и милват го с прохладна страст
на нимфа белите гърди.
ИЗОБИЛИЕ
Не е достатъчно! Ще вземем всичко
от есента! Тук с плод е всеки клон и,
пленена от природните закони,
с шум пада ябълка, жужат пчелички.
Не е достатъчно! Отеква поздрав.
Пътува праскова към жадни устни.
Оси рисуват кръгове изкусни.
- Не е достатъчно! - процежда гроздът.
Не е достатъчно! Разтворил книга,
поетът пълни своя дух с наслада,
сърцето му прелива с радост млада.
Не е достатъчно, това не стига!
