Д-р Димо Тодоров

Известно е, че Васил Левски като апостол и проповедник - организатор на бунта и революцията, е бродил из цялата територия, населявана от българското племе. Обаче, точни сведения за това где и в кои градове и села е ходил, още не са събрани. Напр. в изследванията за дейността и подвизите на тоя безстрашен революционер-организатор, не се споменава за посещаването му в Борисовградска околия (бивша Хаджи-Елеска кааза) (днес Първомай - бел. ред.)

Благодарение на спомените и бележките на един стар вече (80-годишен) учител в Борисовград, Райко Божанов, ние днес разполагаме с такива сведения. Райко Божанов е роден от с. Езерово (бивше Дипсиз-гьол), Борисовградска околия, към 1852-56 год. и днес е вече на 80 години. Учил е в родното си село, а след това към 1871-1872 г. завършил е 2 клас при училището в Араповския манастир, Асеновградска околия, след което, с малки прекъсвания, е учителствувал 42 години в разни села на Хасковска и Борисовградска околии.

Райко Божанов преживява сега своите старини в гр. Борисовград и е жива история за всички събития и случки, станали от 1870 година и до днес. Напоследък аз имах случай да разговарям с него и можах да добия долуизложените спомени и писмени бележки от него, специално отнасящи се до Васил Левски и неговите близки из Борисовградско, Хасковско и Чирпанско.

Прочее, Райко Божанов предава следното:

През есента на 1872 год. Васил Левски беше отишъл в Хасково. Тогава през с. Езерово (Борисовградско) - родното ми село, минаха за Хасково другсрите - близки на Левски - Душко х. Деков от Чирпан, Д. В. Манчев (известният впоследствие книгоиздател) от Пловдив и поп Манол Трендафилов от с. Леново (бивше Кетенлик), Борисовградско. Те се отбиха в нашето село, за да се видят с нашия свещеник, Хр. Иванов, също и с учителят Атанас Караниколов и Ангел Хр. Возуков - всички посветени в делото на Левски. Тогава те бяха задържани да обядват в нашето село.

Аз току бях завършил 3 клас (сегашен 7 клас - бел . ред.) в Араповския манастир и чаках вакантно място за учител. По онова време баща ми беше църковен служител и учителят Ат. Караниколов се хранеше у дома, а живееше в една от училищните стаи. Всичко бяхме приготвили да се нахранят поменатите трима гости и тъкмо, когато се приготвяха да ядат, гръкоманите от нашето село изпратиха Мехмед ага (охрана на селото) да изгони от селото тия неканени гости. И гостите бяха принудени веднага да поемат разни пътеки за Хасково. Те, наистина, щяха да попаднат в ръцете на властите, ако за тях не бе се застъпил поп Христо Иванов, зет на влиятелния гръкоман в селото ни Костадин Карагяуров.

Васил Левски престоя цяла седмица в Хасково по уреждане на комитетските работи там (подробности по това ходене на Левски в Хасково се намират в „Миналото” от Стоян Заимов).

На връщане от Хасково за Пловдив, Левски се отбил в с. Дебър (бивше Дервент) (сега квартал на гр. Първомай - бел. ред.), най-голямото село в Борисовградска околия днес и близо до града около 2-3 километра, през което преминава Цариградското шосе и в което е нямало никакви турци. Тук Левски отишъл в черквата и държал пред „богомолците” проповед в смисъл:

„Всеки, който две крави, да продаде едната, за да си купи оръжие; който има две овце, да продаде едната и да си купи пушка и сабя, защото наближава да падне турското царство и да възкръсне българското. А свободата не се добива с преклонена глава, а с оръжие.”

Като се научил Пловдивският Къръ-асъ, че Левски е бил в с. Дебър, веднага заминал да го търси в това село, а това време Левски заминал за с. Дълбок извор (бивше Коз-бунар), съща околия. Но някои подлеци съобщили на Къръ-асъ, че Левски заминал за това село.

Къръ-асъ заминал за там, а между това, Левски, предрешен като просяк, заедно с някой си руски генерал Корбар (ръководител на една руска разузнавателна мрежа в България, състояща се от около 300 души, която имала задачата да разузнава състоянието на турската империя), се връщал от с. Дълбок извор за Дебър.

След като Къръ-асъ не успял в мисията си да намери Левски в с. Дълбок извор, завърнал се отново в с. Дебър, гдето Левски бил пак скрит в къщата на приятеля си Христо Петков от Карлово, а сега наел една градина - бахча от някой си Мехмед Джамбазоглу от ближното до Дебър турско селце Чилингирска махала.

Тук Левски бил преоблечен в турски дрехи и понеже владеел отлично турски език, той минавал пред чилингирските турци за турци, Левски прекарал около три дни у своя приятел Христо Петков, след което заминал за Пловдив.

Тия сведения за пребиваването на Левски в с. Дебър и Дълбок извор Райко Божанов добил от Христос Тодоров Голото от с. Дебър, живущ и сега и който лично бил виждал Левски.

Революционният комитет в Хасково се ограничаваше в началото да създава комитети само в градовете, а после реши да създава такива и в селата. Най-напред в Борисовградска околия се опита да се създаде такъв комитет в с. Бодрово, едно от малките села на тая околия, гдето нямаше гъркомани. Тук по инициатива на хора от Хасковския революционен комитет се устрои първото събрание, на което присъствуваха отбрани, изпитани хора от всички села в околията, в това число и такива от нашето село в Езерово.

След обесването на Левски през 1873 год. негов заместник стана Атанас Узунов, а помощник на Узунов бе дякон Викенти от Араповския манастир (за тоя дякон Викенти, ако се не лъжа, дава бляскава характеристика и Ив. Вазов). Райко Божанов познавал много добре лично този дякон Викенти, защото той му е бил и учител, когато Божанов се учил в Араповския манастир…

Викенти - според Р. Божанов - бил много енергичен и решителен монах. Той обикаляше - казва Божанов - всички села и градове между Стара планина и Родопите под формата да събира милостиня за манастира, а всъщност главната му мисия бе тайно да буди съзнанието на народа за борба срещу турската държава. Той винаги под монашеското расо бе въоръжен с два револвера и с черкезка кама.

По онова време българите от цялата Борисовградска околия и Хасковски окръг бяха изложени на едно ситемно и повсеместно погърчаване. Забележителни гъркомани тогава бяха: Хаджи Ставрю Примов от Хасково, срещу когото Ат. Узунов устрои един несполучлив атентат; после: Костадин Карагяуров от село Езерово, Хаджи поп Кръстю от село Брягово (бивше Караалан), Терзи Димо от с. Драгойново (бивше Козлук), Джангазови от с. Попово (бивше Караджилар, сега Искра - бел. ред.) и др.

За отбелязване е, че останки от това гръкоманство имаше доскоро в селата Попово (с. Искра - бел. ред.) и Драгойново. А що се отнася до предателската роля на Хаджи Ставрю от Хасково - това беше известно на цялото хасковско гражданство и на населението из окръга.

Това са спомените и бележките, които аз можах само в едри линии да добия от Райко Божанов и се надявам, че ще представляват интерес за всички, които продължават да изучават нашата предосвободителна епоха и по-специално ония, които изучават делата на Левски.

Райко Божанов таи в себе си и още много други спомени и бележки, особено из областта на учебното дело преди и непосредствено след Освобождението, обаче, това са теми за други места и за излагане при други случаи. Толкова повече, че той е и автор на буквари и други трудове по учебното дело.

От факта, че поп Манол е бил добре познат и бил съратник на В. Левски, може да се заключи, че Левски е ходил и в село Леново, а също и в околните села: Новаково, Брягово (чисто български села в онова време) и пр. и пр. Значи, кракът на тоя чутовен, безстрашен апостол-революционер не е оставил необходен ни един кът на България - чак до полите на Родопите, а може би, и в българските селища из Родопите.

——————————

в. “Литературен глас”, г. 8, февруари 1936 г.