Димо Тодоров
Д-р Димо Костов Тодоров е български икономист, научен деец, критик, общественик, преводач. Роден през 1879 г. в с. Православен, Първомайско като седмо дете в семейството. Завършва земеделско училище в Садово, учителства в родното си село, в Асеновградско и Ломско. Учи икономически, философски и юридически научи в Швейцария - защитава докторат в Бернския университет. След завръщането си в България, работи като главен инспектор на труда, в кооперация “Освобождение”, занимава се със застрахователно и банково дело, редактира левия вестник “Кооперативен страж”, сътрудничи на левия “Работнически вестник” и профсъюзния печат, кореспондент на в. “Ново време” от Берн, публикува в болшевишкия в. “Искра” френското списание “Льо мувман сосиалист”. Един от основателите на Борисовградската организация на БРСДП. Съчинения: „Към проблемата на производителния и непроизводителния труд” (1911), „Икономическото и духовно-политическото положение на работническата младеж в България” (1921), „История на политическата икономия: “Преглед и характеристика на икономическите учения от най-старо време до днес” (1925), „Великани на човечеството” (1925) и др. Сътрудничи на в. „Литературен глас” и други издания. Превежда редица книги от руски и немски език. Високо ценен от Д. Подвързачов, Кирил Христов и др. Псевдоними: Нимбус, Димкер. Баща на проф. Дафин Тодоров. Умира през 1941 г.
Публикации:
Публицистика:
КУЛТ КЪМ НАШИТЕ ДУХОВНИ ПЪРВЕНЦИ/ брой 91 януари 2017
История:
ПО СТЪПКИТЕ НА АПОСТОЛА/ брой 98 септември 2017
За Димо Тодоров:
ДИМО ТОДОРОВ ПОЧИНА/ автор: Кирил Христов/ брой 138 май 2021