Печо Господинов

Седмичникът в. „Ла Парол Бюлгар” в два броя подред отпечата една извънредно интересна новела из българския живот от швейцарския писател и журналист Божен Олсоммер, озаглавена „Обущарят от Плевен”.

Тези, които са чели новелата на талантливия швейцарски писател, сигурно са се изненадали от проникновението, с което той възсъздава българския бит.

Обяснението на това затрогващо приобщаване към българския бит е само едно: българския произход на писателя, неговата духовна приобщеност към България, живата му привързаност към всичко, което е свързано с нейното име и народностната й съдба.

Б. Олсоммер е роден в Сиер, кантон дьо Во. Майка му е българка, бащата - швейцарец, един от големите живи художници на Швейцария. Израснал в една духовна атмосфера, още под бащината стряха той е бил подхранен от две противоречиви стихии, които у него изглеждат притъпени и уравновесени: от една страна - жизнеността и аналитичния дух на майката, високо образована жена, завършила факултета по философия, от друга - поетичната природа и дълбоката религиозност на бащата.

Това щастливо съчетание е направило от Олсоммер писател с будно обществено чувство, с интересни поетически виждания и с проникновен психологически поглед.

Първоначално той е следвал колежа в Сиер - „Сен Мориц”, завършил е обаче средното си образование във фрибурския „Сен Мишел”.

Висшето си образование е получил в Берн, с докторат на правни науки. Бил е известно време учител, за да се отдаде по-късно всецяло на литература и журналистика.

Сътрудничил е досега в много швейцарски вестници и издания, също така - и в някои парижки. Живо участие е вземал в литературния швейцарски седмичник, най-големия за романска Швейцария - „Кюриьо” (Ньошател).

Печатал е предимно разкази, новели, статии от най-различен характер и най-вече - репортажи с безспорна литературна стойност.

С Божен Олсоммер ме свързва сърдечна дружба. Радостен съм, че ми се отдава случай да засвидетелствувам тук неговата затрогваща привързаност към България.

В повечето писма, които при разни случаи ми е писал (повечето от Париж, където доскоро работеше), той някога с гордост се е позовавал на своя български произход. А за България, която наскоро опозна, са казани в тях най-хвалебствени думи, които може да изрече само едно любящо я сърце.

През 1937 г. Олсоммер споходи и пропътува България, без натрапничеството на нарочно придадени към него хора; той искаше да я види и опознае без ничие посредничество, за да я почувствува и обозре в нейния естествен облик.

По-късно, когато сподели впечатленията си от видяното и преживяното, той ми говори за своето „второ отечество” с рядко очарование и въодушевление.

Неговата новела „Обущарят от Плевен”, замислена и написана в България, е само едно указание за добрите му чувства към нея.

Един откъс от тази новела през м. март т. г. беше четена пред микрофона на радио „Лозана”. И това бе чест повече за народа ни, отколкото за нейния автор.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 11, бр. 424, 1 март 1939 г.