Димитър Страшимиров

Предговор към книгата „Васил Петлешков” от Иван Унджиев (първо издание - 1935, второ издание, фототипно - 2015)

Веднъж питах дядо Заимова, Бог да го прости, върху някои подробности по предаването на Левски от поп Кръстя, но мемоаристът по въстанията, остарял вече и отвикнал да се рови в подробностите, ми отговори нехайно и късо: „Ти ги остави тия работи, джанъм, пиши легенди, - то стига.”

Настоящата книга няма работа с легенди. Авторът й е млад човек , но той мина през школата на дългия и упорит труд за изучаване на миналото. В първия том „Васил Левски” - извори, с издирване и класиране на стотиците документи, той взе живо участие. Аз споменах за това в предговора там. Не питай старо, а патило.

На брациговци, които търсеха биограф на своя Петлешков, аз посочих него. Предстоеше пак да се издирят и да се пресеят критически всички данни,които знаем за героя. Читателят ще види, че не е изпуснато нищо, което да е от що-годе животописна важност. Той не премълчава даже нито една от точките на толкова преплетената и неясна до днес трагедия на Петлешкова. Върху всеки отделен момент хвърля проникновена светлина.

Зеят безчет противоречия между действията на едно въстанало с околни села градче, дето безрезервно се предават всички на града, и един истински мъж, който ги е водил и който иска да умре с чест, според бунтовния устав и клетвата си. Всичко е минало под перо, дадено е искрено и ясно.

Победителят паша е примирителен; неговата разклатена съвест е и тъй очертана доста, без материални указания за отстъпчивостта му. Положението му е трудно най-вече пред пазарджишките бегове и всички околни турци, въоръжени и настръхнали за отмъщение.

Нека спомена, Шеих-юл-ислямът в Цариград бе изрекъл фетвата си: изтребление и разорение на неверническата рая.

Пашата искаше кръв. Огньовете и смъртта на Петлешкова са неговото гузно оправдание. Всичко е вярно илюстрирано.

Тези дни празнувахме в Брацигово: открихме паметника на Петлешкова - най-хубавият засега исторически монумент в страната ни. Още една отплата - настоящата книга.

София, 18 май 1935 г.