Д. Б. Митов

Преди двайсет и пет години в Пловдив, столицата на Тракия, откъдето дойде културата на следосвобожденска България, се създаде едно месечно издание, което още играе една от първите роли в нашия културен живот.

„Мозайка от знаменити съвременни романи” е една колекция от двеста и петдесет тома произведения на най-знаменитите европейски писатели от деветнайсетия и двайсетия век.

Името на нейната основателка София Д. Юрукова завинаги ще остане свързано с развитието на българската интелигенция от новото време, защото само благодарение на нейните усилия, ние можахме да следим развитието на европейската художествена мисъл и да бъдем в течение на всички нови литературни направления.

И благодарение на „Мозайка”, която винаги се е отнасяла критически към литературата, българският читател се приобщи към най-доброто в модерното, без да бъде заблуждаван от фокусите на модното.

Както ще видят читателите от спомените, които печатаме в този брой, основателката на „Мозайка” е била жена със солидна литературна култура,с една завидна работоспособност и беззаветна любов към хубавото.

Личността на тази млада жена е обайвала своите близки познати и това обаяние тя е съумяла да пренесе в сърцата и на многобройните си далечни и непознати читатели. Това сигурно се е дължало на онова силно чувство, което по невидими пътища е преливало в душите на читателите.

И днес, когато хвърлим един бегъл поглед назад, ще видим наистина колко критично е било отношението на основателката на „Мозайка” и на продължителите на нейното дело. В цялата огромна серия от романи не виждаме нито едно подхлъзване, ни най-малката угода на някои долни инстинкти у посредствени читатели.

Изпълнени със съзнанието за отговорността си пред българската публика, редакторите на „Мозайка” винаги са се старали да поднасят на читателите само онова, което наистина е било изтъкнато от европейската критика.

Балзак, Йохан Бойер, Васерман, Алфонс Доде, Достоевски, Ромен Ролан, Хауптман, Пирандело и ред други големи европейски имена, като стигаме дори до най-съвременните Марсел Пруст, Андре Жид, Моруа и Мориак - това са главните стълбове, върху които е изградено делото на „Мозайка”.

Колко голяма е била грижата за литературното образование на българския читател показва и обстоятелството, че същото издателство се е постарало още преди десет години да даде в превод прекрасната и ненадмината досега „История на френската литература” от починалия наскоро знаменит учен проф. Гюстав Лансон.

Цяло едно поколение български интелигенти, които не се ползват от чужди езици са обогатили своите чувства и мисли благодарение на „Мозайка”. Бъдещият историк на нашата интелигенция непременно ще отдели специално място на нейното въздействие.

И днес, когато се прекланяме пред паметта на рано починалата София Д. Юрукова, ние не можем да отминем незабелязано труда и енергията на продължителя на делото, нейният брат Георги Д. Юруков.

Поел редактирането на „Мозайка” след смъртта на основателката, той работи със същата енергия и компетентност като нея.

А тази работа изисква голяма душевна сила. Защото, за да се преведат и поднесат най-хубавите работи от европейската литература, трябва да се четат огромни количества романи и критики за тях.

Всичко това изисква не само време, но също така и едно будно критическо чувство, каквото за щастие във висока степен притежава сегашният редактор на списанието Г. Д. Юруков.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, 30.01.1935 г.