МОГЪЩ БЪЛГАРСКИ ДУХ
Напусна ни Петко Тотев
Един могъщ български дух напусна България на плътта и се пресели в безсмъртната България. Петко Тотев. Целият му живот, целият смисъл на това, което той създаде с перо, ум и сърце, всяка негова мисъл и дори всяка дума бяха устремени всецяло към нея - България на Духа, на която посветиха живота и творчеството си през вековете най-достойните й синове.
Петко Тотев БЕШЕ и Е един от тях. И като тях - недооценен по достойнство приживе. Пословично скромен. Красиво тих. Безценен - като приятел. Верен - като съратник. Безкомпромисен - като воин на светлината - към мрака. Почтен. По детски чист.
Мислител, мечтател и мъдрец. Невероятен човек. Беше ученик на великите и най-великите в нашата словесност. И сам се превърна в Учител за мнозина.
Остави ни изумително по обем и съдържание творчество, което тепърва ще откриват за себе си и ще разкриват за света писатели, изследователи, крепители на духовността, почитатели на българската литература, творенията на която той с проникновена и провидческа любов нарече ЕДИНОСЛОВИЯ БЪЛГАРСКИ.
В едноименното си четирикнижие Петко Тотев спои многолетната ни литература, сплете „културните токове”, пронизващи българското духовно поле през вековете, защото видя ЕДИНСТВОТО, ЦЕЛОСТТА ИМ В ДУХА. А го видя, защото състоянието на единство и цялостност му бе вътрешно присъщо, единосъщно. Приносни ще останат книгите му за Щастливеца и Вапцаров.
Петко Тотев не просто четеше литературата. И не просто пишеше за нея. Той увеличаваше обема - вътрешния и външния - на всичко, за което пишеше. Той го продължаваше и разширяваше. Беше творец и съ-творец. Той градеше.
И надграждаше. Неговите статии са проникновения зад видимото. Надникване в бъдното. Неговото виждане за литературата като история и като процес, като част от несъкрушимата „държава на Духа” и цялостния духовен градеж на човечеството е заредено с гениални прозрения.
Не би било преувеличение да кажем, че днес, тук и сега, ние се прощаваме с един гениален човек. Това тепърва ще проумяват и признават България и българите.
Всецяло и всеотдайно обърнат към „държавата на Духа”, Петко Тотев не забрави и „държавата на плътта”. Долавяше повече със сърце, отколкото с очи (в последните години очите дори отказаха да му служат) всички тежнения, болежки, външни и вътрешни, на България през годините.
Над 60 лета той откликваше своевременно на всички наболели злободневия в пространна и ярка публицистика, незагубила и до днес своята актуалност.
Не успя да дочака излизането на книгата „Ръкотворни и неръкотворни” със статии по екологическите проблеми, която след ден-два ще бъде факт.
А след нея и останалите: „И културата е дом” със статии по екология на културата, „Устойчиви злободневия”, чието заглавието само по себе си говори за съдържанието, както и „Напечатано в „Жарава”, т.е. във вестника на БАС, на който Петко Тотев бе главен редактор от 1998 до 2004 г.
Петко Тотев беше наш приятел. Един от най-добрите ми приятели. И мой Учител. Такъв ще остане завинаги.
С Богом, приятелю! Да е светла паметта ти!
26.07.2017
