БЪЛГАРСКО ЛЯТО
1.
Чучулига
се издига
над полето,
докъдето
поглед стига,
а навсъде -
до отвъде,
слънце грее
и люлее
клас, да бъде
жътва златна,
благодатна,
за жетваря
в тая стара,
необятна,
земя родна,
плодородна,
черна, хлебна
и хвалебна,
и свободна.
Тъй житата
в тишината
се навеждат
и нареждат
песен свята,
свята, лека
песен: нека
ден да мине
в труд, от нине
и до века!
ІІ.
Чуй: отдавна
гасне в мене
тая плавна
песен - стене
и повтаря,
и нарежда:
как догаря
ден и свежда
над полето
полумрака,
там - където
тя заплака.
И поломен
като цвете,
този спомен
гасне лете
с тихи жалби
по разлъка -
и желал бих
всяка мъка
да прекърши
вик понесен
и да свърши
мойта песен.
ІІІ.
Да люлее
клас пшеница
и да вее
като птица
твойта песен
неуморна -
и унесен
в шир просторна
ти да чакаш
със надежда
в мрак - и в мрака
да поглеждаш
класовете,
гдето сбрани
вековете
са смълчани!
——————————
сп. „Завети”, г. 2, кн. 4-5, 1935 г.
