ЕДНА ЖЪЛТА ВЕЧЕР

Шамшер Бахадур Синг

превод: Невена Стефанова

ЕДНА ЖЪЛТА ВЕЧЕР

Вечерта жълтее -
есенен спокоен лист,
едва не капнал.
В чувството ми твоето лице е роза -
слабо, уморено, безнадеждно.
Или пък това съм аз
в твойто мълчаливо огледало?
В ласките удавена,
в мигове на топлота,
в изсъхналия туш
опитва се да капне спрялата сълза,
но пазейки и чара си, и нежността си,
като вечерница
над дълбината.


ТАКАВА БЕЗНАДЕЖНОСТ

Такава безнадеждност -
понякога превърната в луна,
понякога - във черен клон,
понякога - във кървав път,
понякога - в стена, във бент,
понякога - в светкавица,
която всеки миг докосва планината.
Такава безнадеждност,
превърнала обикновения живот
във кървав вихър.
Такава безнадеждност
сред безкрайните пространства
на мълчанието.
Разпънати са чувствата
на кръстовете тежки
върху раменете ти.
Разчупени са ставите.
Светкавица разкъсва сълзите на
сънищата.
Като око самотно вижда се земята.
Мълчанието тегне
в дланите на неспокойствието.


СЛЪНЦЕ В ОГЛЕДАЛОТО НА СТАЯТА

Слънцето се спря във огледалото на
стаята,
усмихна се,
усмихнаха се
слънчево прозрачните пердета.
Над глъхналия двор
е жълто като восък
мекото небе.
Една пчела раздвижва
малкия цветец
и си отлита.
От свойто детство днес си спомням само
тъжното лице на мама.