Мара Белчева

Из „На прага стъпки” (1918)

***

Втурна се вихър, разпъдил нощта,
вихром целуна зората в уста,
и се понесе нехаен насам,
люшнал дървесни вършини, ей там.

Сви да отмине, но пак връхлетя
в миг и се сблъска в мойте врата.
Спомен от минали вихрени дни -
как той сърцето ми лудо плени!