ОТ ПРАШНИЯ САНДЪК
ОТ ПРАШНИЯ САНДЪК
От прашния сандък на антикваря
си взех една полустаринна книга,
една изпита от очите книга,
една изтрита от ръцете книга
със стихове, изплакани отдавна
в безкрайните полета на Русия.
Кой бе я чел? Кой беше я донесъл?
Какви са тези малко странни букви,
написани с мастило - Х и Б.?
О, хиксове, един ли път до днеска
пред вашите решетки съм се мъчил!
Дали това не беше Христо Ботев?
Дали това не беше Христо Ботев?
Но не! Да бях намерил сабя,
навярно бих повярвал, че е той;
да бе ме приласкала самодива,
навярно щях да мисля, че е тя,
от стиховете на Хаджи Димитър;
по Дунава да бях съгледал кораб,
щях да повярвам в миг, че е „Радецки”
а то две букви като две начала
на кръстопът и Бъдеще…
И още
си мисля, ако беше Ботев,
дали това пък щеше да остане
в дружината, названа Добродетелна,
но непознала добродетелта!
Тогава се обади антикваря:
„Почина Христо Борина, писател
съвсем обикновен, но чист и неуспял
приживе да си издаде събрани съчинения,
той
освободи наследниците си от мъката
да се намразят за парите, дълго чакани
да се изсипят като майски дъжд.
Единственото скъпо, дето имаше -
му бяха книгите, в които - както той ми каза -
е заключил своята душа.
Но кой ти мисли вече за душата -
на хората им трябваха пари,
на хората им трябваха пари…”
На хората…
И ако някъде „Радецки” плува,
и ако друг с пари ще утеша -
кажете ми, какво ще струва
моята душа?
1971
АРЕНА
Отиде си Васил Попов.
Ръждата
посяга с длан към неговата шпага.
Остава плаща му да бяга
пред зората,
въз копието на деня.
Арената на неговия свят мълчи.
И ако нещо чувам да мучи -
това са нашите души,
изправени между въжетата на мрака.
Не знам какво ме чака,
но ехото на неговия глас ме пълни
с тропот на копита.
Сърцето ми за него пита.
И няма кой да ми разказва за кориди.
Пашкулите на спомена
ще се превърнат в какавиди.
Той бе тореадор, за бой
издигнал пика
към тъпата глава на глупостта.
Презрял смъртта -
смел бикоборец, -
към никого за помощ не повика.
И бе готов да продължи
до сетната си капка кръв
борбата…
Но вече всяка нощ
го виждам как държи
луната за рогата.
1986
