Клавдия Павленко

превод: Люлин Занов

Из „Синеокият котарак Кефир”

ПРИСПИВНА ПЕСЕН ЗА КОТЕТО

Станаха преди да съмне
старите, а вън е тъмно.
Ти дойде само при мене,
а пък още ми се дреме.
Нани, нани, може би,
ти до мене ще заспиш.
Спи, приятелю всевечен,
котенце си ти - човече.
Скоро слънце ще изгрее,
двама вън ще си лудеем.
Да заспим сега отново,
затвори очи, готово!
Нани, нани, може би,
ти до мене ще заспиш!
Спи, приятелю всевечен,
ти си котенце - човече.

КОСТЕНУРКО

Всичко ни е ясно, просто:
тук се движи странен остров!
Има броня той за щит -
Костенурко там е скрит!

ПАУН

Що за чудо пък това е -
красота, да те омае!
Тук разтворил е ветрило,
някой плиснал му мастило,
със сребро едва опръскал,
чисто злато му напръскал!
Виж, това ветрило крачи!?
Но паун това е, значи!

ИДЕ ПРОЛЕТ

Тръсна небето
свойто одеяло,
бял памук разпиля
и всичко е в бяло.
Снежният човек
носа си изгуби,
не усеща къде е,
седи и се чуди…
Зимата-вълшебница
се разплака -
без вълшебства
какво ли я чака?
Рижото куче
по стопанина лае.
И по минаващи.
Защо ли? Не знае…

ДЪЖДЕЦЪТ

Дъждът по покрива пробяга
и с клонките си поигра.
Изми брезовата коса,
към мен захвърли куп листа.

ЛЯТО

Лятото е като
слънчево цвете,
вози го него
златна карета.
На слънчоглед
то много прилича,
главите ни леко
замайва, напича.
Ту е глухарче -
в небето цъфти,
ту като цвете
в ръцете лети!