с писателя Захар Прилепин разговаря Дмитрий Стешин

превод: Татяна Любенова

Случи се страшното: на нашия народ и на не малка част от интелигенцията им омръзна безкрайният либерален карнавал във високите сфери на руското изкуство. И повече от всичко омръзна откровената антируска и прозападна идеология, коята издигат в своите творчески съюзи хора “с добри гени”. Омръзнаха литературните конкурси, където всяка година  тези дейци на културата се награждават един други и сами си дават един на друг интервюта. Техните филми с антируска душичка или среден пръст в джоба на режисьора се проваляха, книгите им излизаха в мизерни тиражи, а театрите им пропадаха. Това продължава вече две десетилетия, за сметка на данъкоплатците, и, струваше ни се, че празникът няма да свърши никога. Много години на този карнавал не обръщаха внвимание, докато не се случи Донбас. И изведнъж стана ясно, че докато обикновените хора събираха хуманитарни помощи за стотици милиони рубли, приемаха бежанци и отиваха в Донбас да воюват и да умират, тези дейци на културата се надпреварваха да поддържат “постмайданната Украйна” и един след друг ту плачеха, че пармезанът им е недостатъчен, ту аплодираха санкциите срещу собствената си страна. Страшно далече се оказаха те от народа си. И да преназначиш самоназначилите се «наставници» няма да стане просто така - не е 37-ма година. Но ако в обществото има сериозна потребност от противовес, значи той трябва да бъде създаден.

В четвъртък писателят Захар Прилепин, режисьорът и продуцент Едуард Бояков, композиторът Владимир Мартинов и музикантът Александър Ф. Скляр ще обявят създаването на принципно новата творческа организация “Руски художествен съюз”.

Захар Прилепин остави своите комисарски дела и пристигна от Донбас в Москва. “Комсомолка” му позвъни, когато той още беше на път. Захар Прилепин по инерция започна да общува като с личния си състав - кратко и точно, но после като че ли омекна:

- Страната живее в имперско, патриотическо упоение, а в сферата на културата, в основните точки за въздействие върху обществото - нищо не се случва. Там всичко принадлежи на хората от определена генерация, от 90-те години. Това показа много точно конфликтът с един известен режисьор и не лош актьор, няма да го назовавам. Държавата тутакси му сложи в човката сумата, необходима за развитието на неговия театър. Точните цифри не помня - 200 милиона, струва ми се. А за цялото документално руско кино годишно се отделят 300 милиона рубли. Това е, меко казано, недопустимо. Има множество други примери, когато хората, работещи в съвършено различни творчески сфери, включително архитектурата и дизайна, не попадат в тези схеми. Има и още претенции от друг порядък. Когато след 1991 г. беше извършен либерално-демократическия преврат, основните позиции в културата бяха заети от тези персонажи. Прост пример - музикалните радиостанции, които принципно отказват да излъчват музиканти, контактуващи с Донбас. Могат да им откажат участие в “Нашествие”. Това е заговор. За себе си не говоря, защото мен е трудно да ме премълчат. Аз познавам не малко хора от света на кинематографията, които, шепнейки на ухо, поддържат Донбас, но в публичната сфера това никога няма да го кажат и няма да отидат  там. Това са глупости и абсурди! Страната решава своите задачи, които поддържат мнозинството от хората, а в културата е точно обратното.

- Каква е главната задача на Руския художествен съюз?

- Да могат творческите хора, според принципите на демокрацията, да отстояват своите убеждения.

- Властта даде ли ви някакви аванси?

- Не. Никой нищо не е предлагал. Никой не се е втурнал да ни посрещне радостно. Ние не търсим симпатиите на властта, ние просто заявяваме своята позиция.

- Каква е тя?

- Тя е вложена в самото име - “Руски художествен съюз”. При цялото ни уважение към всички националности и религии, този съюз е руски и християнски. Но ние не се каним да създаваме нов съюз на писателите, изначално - Руският художествен съюз е за хора със всякакви творчески професии.

- Сигурни ли сте, че ще можете да създадете сериозен духовен и творчески противовес, условно казано, на „почитателите на “Синята сланина”" (постмодернистки роман на Владимир Сорокин, публикуван най-напред през 1999 г. - бел. прев.)?

- Не. Ние не създаваме противовес. Има пространство, има ниша, която е занемарена. А тези, които обичат “синя сланина”, могат да си я ядат и по-нататък -  няма да им пречим. Преди събитията в Донбас практически без спиране се придвижвах през Русия. И знам, че във всеки град има определен слой интелигенция - от 300 до 800 души, и те не обичат “синята сланина”. И представите им за живота са различни от представите на Людмила Улицка. За тези хора трябва да бъде запален фар, за да знаят, че не са сами. Те не са в космоса.

——————————

в. „Комсомольская правда”, 17.05.2017