Драгутин Тадиянович

превод: Бленика

Пастирка бледа, в зори, по склона
кара дванайсет мекорунни овци
в града за продан на месаря сит.
(Начело им овен виторог).

Гледай! Невинни, без страх те влизат,
като шествие, една след друга
в двора на градската кланица,
в ъгъла спират, притиснати в куп.

Мълком месарските помощници там
като вълци ги влачат.
Не ще се никоя върне назад.
Днеска е празник - и се коли за гостба.

Груби ръце силно повалят всяка.
Без отпор, със коляно притисната,
всяка дочаква смъртта от кървав нож.
Дванайсет овци увисват, окачени на куки.

Погасли очи, кърваво руно, сломени нозе…
Слънце изгрява над склона. А на връщане
на овчарката се струва, че чува прегракнало блеене.
Пасбището блести в росна трева на слънцето.

——————————

сп. „Изкуство и култура”, г. 5, кн. 5 и 6, 1942 г.