Васил Каратеодоров

„Бачо Киро”, поема от Йордан Ветвинов, Библиотека „Завети”, кн. 7, 1937.

Една интересна и добре замислена поема. Свежа. Сочна. Звучна. Една поема, родена от преклонението пред подвига и саможертвата на Бачо Киро - на този „рицар и поет”, който „в борба за Правдата в света, си метна въже на врата.”

Една поема, която, без съмнение, е едно от най-хубавите ни достояния на нашата поезия през тая година.

Защото е сътворена със сърдечност, с подкупваща непринуденост, със затрогваща топлота.

Защото в нея Йордан Ветвинов се проявява като поет със здраво чувство за ритъм и рима с оригинална образност, с усет за композиция, със смело въображение и искрен патос.

——————————

в. „Огнище”, г. 1, бр. 2, октомври 1937 г.