Влад Ривлин

превод: Литературен свят

Дипломатическите отношения между СССР и САЩ бяха установени едва през 1933 г., когато Съединените Щати признаха най-сетне Съветска Русия.

Но тесни икономически отношения между двете страни бяха установени две години по-рано - през 1931 г.

На 1 юни 1931 г. между представители на СССР и САЩ беше сключен договор за участието на американски специалисти в строителството на 90 съветски предприятия от металургичната и тежката промишленост.

Така, според този договор американските специалисти участваха в проектирането и строителството на такива гиганти като Горкиевския Автомобилен Завод (ГАЗ), «Уралмаш», Магнитогорския и Новокузнецкия металургични комбинати, Волгоградския и Челябинския тракторни заводи, Казанския авиационен и Пермския авиомоторен завод.

Именно тези предприятия изиграха ключова роля в обезпечаването на Червената армия в годините на Великата Отечествена война с танкове, самолети, артилерийски оръдия и боеприпаси.

На основата на този факт, много журналисти и историци в Русия, да не говорим за САЩ, твърдят, че съветската промишленост е създадена от американските специалисти, и следователно - победата на СССР във Великата Отечествена война е заслуга на американските инженери.

Извод напълно логичен, ако не се вземат предвид други факти.

Първо, най-големият американски предприемач в СССР - Алберт Кан, който е може би и най-големият проектант на промишлени предприятия в света, проектирал в Съветския Съюз повече от петстотин предприятия за строителство на танкове и самолети (по някои пресмятания - около 600).

Но не в това е главното.

Кан се занимавал в СССР съвсем не с благотворителност. За своята работа неговата фирма, наречена на името на своя собственик, получила в продължение на трите си години работа (1929-1932) 2 милиарда долара, което по сегашния курс е повече от 200 милиарда!

Кан получил целия си хонорар.

Но не по-малко важна за възстановяването на историческата истина е не само сумата на хонорара, която СССР изплатил на Кан, но и времето, когато тя била изплатена.

А това е времето на Великата Депресия, когато САЩ гладували не по-малко, отколкото СССР през 1933-1934 г. Впрочем, загубите на САЩ от глад са приблизително същите, както в СССР - около 5 милиона души (наистина те сега просто са “изчезнали” от преброяванията от онова време).

Ще се съгласите, че да се получи такава сума в толкова тежко време, меко казано, съвсем не било излишно за Америка.

По такъв начин СССР ако не спасил САЩ от икономически крах, във всеки случай предотвратил най-малко гладни бунтове в тази страна.

И още няколко важни момента.

Само през 1930 г., тоест в самото начало на първата петилетка, в СССР били създадени 1500 нови големи предприятия от тежката промишленост.

Никой не отрича ролята на Алберт Кан в създаването на съветската промишленост, но и тя не трябва да бъде надценявана.

Второ, далеч не всяка държава може да изплати тогава и сега такава астрономическа сума за модернизация.

СССР успял да я плати.

Противниците на СССР свързват индустриализацията през тридесетте години с глада и лишенията на съветските хора.

Но нека да не забравяме и факта, че през 1930 г. в СССР напълно, забележете, напълно била ликвидирана безработицата.

Такъв разкош не можела да си позволи дотогава нито една страна в света.

И тази несъмнена и велика социална победа на СССР станала възможна благодарение на индустриализацията на страната.

Забележете, става дума не за принудителен труд, а за търсене на специалисти и работници с най-различни специалности.

Не трябва да се забравя и следният факт, който критиците на СССР предпочитат да премълчават: в резултат на индустриализацията милиони хора в СССР - произхождащи от бедни и неграмотни селски семейства, станали инженери, лекари, учители, кадрови военни и просто квалифицирани работници.

У нас сега, за съжаление, броят само количеството репресирани, забравяйки за десетките милиони хора, на които съветската власт е отворила пътя към висшето образование, професиите, и в крайна сметка към живот, за който по-рано и не са могли да мечтаят.

Така че всичко е далеч не толкова еднозначно, както може да ни се стори в тази история.

И последно.

Договорът между съветското търговско представителство и американските частни фирми от 1 юни 1931 г. нагледно показал на двете страни, че въпреки радикалните различия в обществените системи, двете страни могат, въпреки всичко, да си сътрудничат с двустранна изгода.

И такива примери в историята на руско-американските отношения е имало и има. Главният от тях е Втората световна война.

Кой на кого е помагал повече е още един голям въпрос.

Във всеки случай, според мен този опит трябва да се има предвид.