Ърскин Колдуел, американски прозаик, публицист и журналист, представител на реализма в американската литература, е роден на 17.12.1903 г. в селището Морлънд, до градчето Уайт-Оук, щата Джорджия в семейство на презвитериански свещеник. Заедно с баща си живее на различни места и прекарва ранното си детство в глухите градчета на Юга. Сменя много професии: работи като земеделски ратай в памукопроизводството, шофьор, готвач, сервитьор, вестникар, посредник, текстилен работник, каменоделец, професионален футболист и др. Учи в няколко колежа, а от 1922 до 1926 – във Вирджинския университет, но не го завършва. Печата първите си разкази през 1928 г. Те са за живота на работниците от памуковите плантации. През 1929 г. издава първата си книга – новелата “Незаконороденият”, последвана от “Горкият глупак” (1930). През 1931 г. издава сборника с новели “Американска земя”, а романът “Тютюнев път” се появява през 1932 г. (поставян като пиеса на Бродуей в продължение на 7 години). Тези и следващите му книги са реалистични, земни повествувания за живота на провинциалния, селски Юг, те го открояват като писател със силно обществено чувство, изобличител на социалното зло в капиталистическа Америка. През 1934 г. предприема продължителна обиколка из САЩ, пътува до Чехословакия, а през Втората световна война (от юни до септември 1941 г.) е кореспондент на списание “Лайф” в СССР. Автор е на повече от 60 книги – романи, разкази, социална критика: “Божията нивица” (1933, продадените екземпляри са милиони, само издателство “Сигнет” продава над 40 милиона екземпляра, с романа си Колдуел се нарежда до големите майстори на американската проза Фокнър, Хемингуей и Стайнбек), “Ние, живите” (1933), памфлетът “Фермерът наемател” (1934). “Пътуващият проповедник” (1935), “На колене пред изгряващото слънце” (1935), “Вълнение през юли” (1940), “Русия във война” (1941), “Москва под бомби” (1942), “Всичко е хвърлено срещу Смоленск” (1942), “Момчето от Джорджия” (1943), “Нещастна земя” (1944), “Любов и пари” (1954), “Грета” (1955), “Разкази от Мексиканския залив” (1955), “Джени” (1961), “Близо до дома” (1962), “Из Америка” (1963), “Последна лятна нощ” (1963), “Къде е Биско?” (1965). Посещава Русия през 1953 и 1963 (в сталинска Русия произведенията му нееднократно се публикуват от 1938 г. насам), гостува в България през 1963 г. и 1973 г. От 1935 до 1945 Колдуел публикува няколко книги по икономическите проблеми на САЩ и Русия; три от тях – “Тези лица са ви познати” (1937, творба за южните арендатори-изполичари), “На север от Дунав” (1938) и “Това ли е САЩ?” (1941) са илюстрирани от фотографа Маргарет Бърк-Уайт, както и фотоалбума “Русия воюва”. В периода 1944-1949 излизат книги за бедните хора на Джорджия: “Къща на хълма” (1946), “Дланта на Бога” (1947), “Тази същата земя” (1948) и “Ъстървил” (1949). Издава и “Епизод в Палмето” (1950), автобиографията “Наречете го опит” (1951), “Нощна смяна”, “Събрани разкази” (1953), “Клодел Инглиш” (1959), “Надлъж и нашир в Америка” (1964), “В съседство с Ърншо” (1971), “Пладне по средата на Америка” (1976, пътеписи). От втората половина на 60-те години работи в публицистико-документални жанрове: “Писателство в Америка” (1967), “Дълбокият Юг. Спомени и размисли” (1968). Усилването на заплахите от война през 1970-те г. и антивоенното движение карат писателя да издигне глас в защита на мира. Художественият му маниер се отличава с външна безстрастност, даже с твърдост, създадените от него картини от живота са сурово правдиви. Авторската оценка не се дава пряко, а е в подтекста, неслучайно Колдуел се възхищавал от Чехов – майстор в скриването на дълбокия смисъл зад незначителни детайли. На реалистичния му стил е присъщ хумор, склонност към гротеска, използване на фолклора. Последната му автобиография се нарича “С всички мои сили”, за нея той казва: “Винаги съм считал, че моята работа е по-важна от всичко. Възможно е да ми се е налагало да бъда егоистичен, и за нищо, освен за нея, да не мисля.” Кръстан Дянков пише за него: “Започнал литературната си кариера в края на 20-те години, Ърскин Колдуел твори в обстановка на остри социални конфликти, определящи и развитието на американската проза. Ориентираща се все по наляво, тя постепенно скъсва с традиционното схващане за белетристиката. Новите писатели, вместо да разказват за идеалистичните конфликти между индивиди-съперници било в службата, било в любовта, пишат вече за лишенията и страданията на мнозинството американци. Тях повече не ги интересува привлекателната секретарка, която се омъжва за сина на своя шеф, защото има бащи, които продават плътта на дъщерите си, за да нахранят гладния дом и пак да гладуват. Суровият материал за разказите и романите на Колдуел е в богатия „рудник” на селска Джорджия. Представяйки без маска този район, той – по думите на един критик, – „лиши Юга от неговите магнолии”. Ърскин Колдуел е роден в Морлънд, поселище на пет мили от Уайт Оук, Джорджия. Баща му, пастор на реформистката презвитерианска църква, е начетен южняк (защищава доктората си чак след раждането на писателя), борещ се против закостенелите предразсъдъци, царящи в този памукодаен район, характерен с упорит консерватизъм, люлка на негърското робство. Майка му преподава латински и френски език. Още като ученик Колдуел започва да работи – като работник в маслобойна, в печатница, а след първия срок в колежа става каменар. По това време, пише той по-късно, „научих най-важния си урок: най-добър и всестранен учител е животът”. Междувременно пише дописки за видяното по време на дългите пътувания с баща си и ги праща на вестниците „Атланта Джърнъл”, „Мейкън Телеграф” и „Атланта Конститюшън”. През 1922 г. се записва във Вирджинския университет и заедно с Пенсилванския ще го посещава с прекъсвания до 1926 г. Най-голям интерес проявява към литературата и социологията, и двете негово бъдещо призвание. През 1926 г. се премества в щата Мейн. Вече е натрупал значителен запас от разкази, които редакциите му връщат, докато най-сетне един от тях влиза в сборника „Ню Америкън Караван”. 1929 г, му носи и първата издадена книга – новелата „Незаконороденият”, последвана в началото на 1930 г. от повестта „Горкият глупак”. През 1931 г. излиза първата книга с разкази, „Американска земя”. Колдуел вече е изработил своята творческа концепция: да показва като в огледало недъзите на нацията не само по време на Голямата криза, а като постоянно състояние на американската действителност… Плод на тези схващания е първият му роман „Тютюнев път” (1932), в който е „разсъблечен” животът на икономически непривилегированите до натурализъм, показана е трагичната съдба на изполичарите и фермерите-наематели в Юга, цялата деградация на едно безработно и гладно общество. На следната година излизат „Божията нивица” и „Ние, живите”. „Тютюнев път” е поставен като пиеса на Бродуей, за да издържи непрекъснати представления цели седем години и половина. След продължителна обиколка на САЩ през 1934 г. Колдуел написва политическия памфлет „Фермерът-наемател”. Заедно с известната фоторепортерка Маргарет Бърк-Уайт той създава разобличителния албум „Тези лица са ви познати” (1937), пътува до Чехословакия, вече окупирана от нацистите, и пак с Бърк-Уайт издава втори албум „На север от Дунав”. По време на войната Колдуел е в Съветския съюз като кореспондент на сп. „Лайф” и на радиото, преживява бомбардировките на Москва, посещава фронтовата линия в Смоленск, свързва се със съветските партизани и, завърнал се в САЩ, изнася лекции из цялата страна за героизма на Червената армия, против войната… Във всички свои произведения Колдуел споделя вярата си в онова ново, което трябва да смени съществуващата в САЩ система: „Да се премахне земевладелецът, а обработката на земята да става на колективни начала.” (Фермерът-наемател”). Колдуел е добър приятел на България (гостувал е през 1963 и 1973 г.), поради разклатено здраве не взе участие в международните срещи на писателите у нас, но всеки път ги приветства от все сърце.” За него и Цветан Стоянов казва: “Любимата му тема безспорно е неговият роден Юг – с рядка сила той рисува мизерията, материалната и моралната деградация, оскотяването, нечовешките отношения, жестокостта, животинската сексуалност, изчезването на всичко светло и хуманно в живота на дребните, разоряващи се фермери и на формално освободените, но фактически още поробени негри. Такъв е неговият шедьовър, романът „Малката божа нивица“, такива са и другите му два романа, по-скоро повести, познати и на българския читател, „Тютюнев път“ и „Вълнение през юли“; такива са и повечето от разказите му…” Колдуел умира на 11.04.1987 г. в Парадайз-Вали, Аризона. На български са издадени книгите му „Тютюнев път“ (1959), „Джени, жена по природа“ (1977), „Пътуващият проповедник“ (1978), „Муха в ковчега“ (1980) и др. Превеждан от Кръстан Дянков и Цветан Стоянов.

Публикации:

Публицистика:

ФЕРМЕРЪТ-НАЕМАТЕЛ/ превод: Кръстан Дянков/ брой 10 юни 2009