Владимир Маяковски

превод: Ангел Тодоров

Снощи татко си попита
мъничкият Гошо:
- На какво „добро” се вика
и на какво „лошо”?

Туй, което отговори
Гошковият татко, -
книжката ще го повтори
и за вас накратко…

- Ако вятър зъл застене,
ако дъжд удари -
лошо е такова време
вън да те завари.

Щом се проясни небето
и топличко стане -
хубаво е край морето
да се правят бани.

Който сам на ред не свиква,
чистота не пази,
и в носа си пръсти тика;
който локви гази
и не се дори окъпва -
лошо той постъпва!
а сапуна и водата
който пък обича,
той не сяда по земята,
из калта не тича -

че добре самичък знае
чистота да спазва.
На постъпки като тая -
„хубаво!” се казва.

А познавате ли вие
малкият побойник,
що децата слаби бие
и е цял разбойник?

Да, за него лошо само
може да се каже.
Не поисках да го сложа
в книжката си даже!

Ала туй дете, макар че
тук е най-голямо -
е на всичките другарче
и закрилник само.

Затова така децата
малки го обичат,
е „добро момче” в махлата
всички го наричат.

Ако късаш и разрязваш
всичко като бебе -
„лошо момче” ще ти кажат
хората на тебе.

Ако ли пък ти обичаш
книжки да разгледаш,
ако в стаята си всичко
хубаво подреждаш -

ще те сложим за поука
в тая книжка тука…
Туй момченце - виж! - от врана
даже се страхува!
Капка смелост в него няма -
а така не струва!

А пък Елко сам се справя
с птиците чудесно.
Храбрият се пригодява
и в живота лесно.

Туй дете играй с боклука
и се радва даже.
Щом го види някой тука,
с пръст ще го покаже
и ще каже: „Туй момче
ми прилича на свинче…”

Ала Милчо - всичко свое
чисти сутрин рано.
На - това момче добро е -
спретнато, прибрано.

И на татко си тогава
важно рече Гошо:
- Всякога добро ще правя
и никога - лошо!