Михаил Попов

превод: Литературен свят

Авторът убедително, според мен, доказва, че авторът на великия роман «Тихият Дон» е не друг, а Михаил Александрович Шолохов. Този изследовател някога намери и показа на света ръкописа на началните части на романа и доказа, че тези начални глави са написани именно от ръката на Шолохов.

Специалистите от Института за световна литература „А. М. Горки” и много други специалисти се съгласиха с аргументацията на Лев Колодни.

В тази книга авторът, в частност, разбива онази част от аргументацията срещу авторство на Михаил Александрович, според която не може автор на двадесет и няколко години да напише толкова мащабно, многопланово произведение като «Тихият Дон».

В действителност историята на литература познава много примери, когато високите литературни висоти са достигани от автори още в много млада възраст. Да си спомним например английския класик Томас Чатъртън, който завършил житейския си и литературен път на осемнадесет години. Да не споменаваме Артур Рембо, който зарязал писането на деветнадесет.

Лев Колодни напълно справедливо посочва, че някакви съмнения в авторството на Шолохов биха могли да възникнат, ако «Тихият Дон» беше единственото произведение на писателя.

Но на перото му принадлежат много не просто талантливи произведения, като «Съдбата на човека», «Донски разкази», но доста обемни творби, макар и отстъпващи в известна степен на гениалността на главния му роман, например «Разораната целина».

Мнозина съмняващи са издигали най-различни претенденти за ролята на истинския автор на «Тихият Дон». Като литературоведски версии това изглежда понякога забавно, но в крайна сметка не издържа на критика.

Добре ще е само землякът на Михаил Александрович Фьодор Крюков да се предлага като кандидатура, или братът на Михаил Александрович, но сега вече се говори, че Андрей Платонов е истинският автор на «Тихият Дон». По ниво на таланта автор на «Изкопът» несъмнено е лидер сред всички претенденти, но толкова обидно измислен изглежда опитът да го свържат с тази история.

Всички версии се рушат.

Но ето какво е характерно: колкото по-убедително и усърдно доказват литературоведите простият факт - автор на великия роман е Михаил Александрович Шолохов, - толкова по-яростни стават онези, които не искат да се примирят с този факт.

Трябва да се каже, че ситуацията не е уникална.

Нещо подобно можем да видим в английската литература. С всяка година все повече се разширява и усложнява аргументацията на онези, които не искат да се примирят с това, че трагедиите на Шекспир са написани от самия Шекспир.

Между другото, там съмняващите се имат несравнимо повече храна за съмнения, отколкото в нашия шолоховски случай. Историческият Шекспир е оставил след себе си само няколко написани от неговата ръка букви, изобщо не е оставил никаква библиотека и остатъка от живота си е прекарал съвсем не така, както би трябвало, според критиците, да го прекара най-великият от гениите в световната литература.

Ако не се замисляме в същността, аргументите на тези родственици на Тома неверни са доста основателни. Но трябва да се помисли, че всички тези литературни хора изпадат в един и същ, абсолютно непростим грях: те съдят гениите според мерките на собствените си представи що е то гениалност. Лилипутите мерят Гъливер и естествено, изразяват дълбокото си недоволство от резултатите от тези измервания.

Такива лилипути ги има достатъчно и у нас, и в Англия.

—————

Лев Колодный. Кто написал «Тихий Дон»? Хроника литературного расследования. 2015

——————————

сп. „Москва”, януари, 2017