КИРИЛ И МЕТОДИЙ И ГЕНИЯТ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Голямото културно дело, уведено чрез изобретението на българската азбука и чрез първите паметници на българската реч, е било отдавна заслужено оценено.
Ние сме удивени пред този могъщ език на нашите прадеди, на който не липсва нищо, за да предаде не само евангелските истини, но и всички движения на духа в оная тъмна епоха.
Този език и неговата богата книжнина обединяват истински народа ни, пръснат от Черно море до Охридското езеро, и без него ние не можем да си представим ни най-малко културните и националните успехи, постигнати толкова бързо през възраждането ни.
Фиксирал писмено, този език остава завинаги основа, върху която се развива нашата книжовна реч и тъкмо в него ние откриваме и днес ония насоки за езиково творчество, чрез които най-сигурно би се обогатило съкровището на българското слово.
Колкото и отдалечени по време и по дух от оная праоснова, ние сме вътрешно близки по скрита енергия на мисълта и на нейния символ и лост към проява - живия български език. И в тоя смисъл подвигът на светите солунски братя запазва своето величие навеки.
Обаче въпросът има и една научна страна, която за жалост още остава непобутната.
Езикът на Кирил и Методий продължава да клокочи като скрита подземна река в нашата жива реч, той е нейна неотменима и жизнена стихия - и задача за научното изследване е да ни посочи какво именно свързва началото и края, в кои думи, в какви звукови особености, в какви формални черти проличава тая органическа връзка.
Така ще изпъкне по-ясно зависимостта на разните български диалекти от праосновата, и особената близост на македонската говорна област с канона от 9 век.
Нашата филологическа наука не си е казала думата по тоя въпрос, ако не броим някои плахи опити върху частни проблеми на езиковата история.
Нека пожелаем да бъде по-скоро разрешен този въпрос от един български Яков Грим, за да осветим достойно паметта на великите първоучители и да съзнаем напълно пътя на езиковото си развитие и на културата, отразена в него!
16.05.1927 г.
——————————
в. „Вестник на вестниците”, бр. 35, 24 май 1927 г.
