Александър Проханов

превод: Литературен свят

днешната култура предлага само онази стока, която вече многократно е била продавана на пазарите за вещи на историята

На Канския фестивал Украйна изпраща филма си «Слана» за войната в Донбас. Филмът е заснет с украински, полски и литовски пари. Този русофобски филм показва донецките въстаници като изверги и канибали, а украинските наказателни батальони - като мъченици и подвижници. Русия в този филм е изверг и канибал. Несъмнено, филмът на фестивала ще получи награда. И това не е глупавата Евровизия: зад тази награда стоят световните художествени елити. Русия получава още един чудовищен удар, който й нанасят чрез културата, чрез изкуството на киното. Киното - в частност, киното на Холивуд - създава митове и образи, с помощта на които свалят режими, натрапват се представи на милиарди хора, формира се удобен за Запада мироглед.

Два пъти  съм бил на фронтовете на Донбас. Спал съм в блиндажи и съм дежурил на КПП-та. Затварял съм очите на убити опълченци и съм влизал в изгорени украински танкове, още топли и смрадни от огъня. Написах романа «Убийството на градовете ». Тази война е още една в моя живот, която описвам не от кабинета, не от модните литературни салони. Това е книга за великото руско въстание, за мъченици и герои.

Режисьорът Владимир Бортко, ненадминат художник, поставил «Кучешко сърце», «Майстора и Маргарита», «Тарас Булба», се е заел да създаде кино по моя роман. Написан е сценарият, получени са първите малки пари, събрани са великолепни актьори. Донбас знае за този филм и го чака.

Този филм отговаря на надеждите на нашите руски хора, който вярват в звездата на Донбас, вярват в Русия, че тя няма да остави Донбас в час на беда.

Но този проект е прекратен. Чиновниците от Министерството не му дават път. «Несвоевременно е да се снима на тази тема - казват те. - Нека да почакаме, нека времето постави всичко по местата си, нека днешният поглед към Донбас мине изпитанието на времето».

Какво пък, ще чакаме, когато бронебойният снаряд с невероятна мощност, изстрелян от  украинското кино, се взриви на територията на руското изкуство. Тогава ще се разлети цялата бутафория на така нареченото родно кино. Всички тези нощни и дневни патрули, всички тези декоративни «викинги», тези уморителни, чергаруващи по киноекраните и театралните сцени «Вуйчо Ваньо» и «Анна Каренина».

Съвременното руско изкуство се страхува от клокочещата руска реалност. Писателят, музикантът, режисьорът, драматургът се страхуват да хванат с ръка оголената електрическа жица, в която бучи могъщият ток на съвременността. Те се страхуват да получат смъртоносен удар от явления, които не разбират и от които се страхуват.

След убийството на СССР руската история се движи сред фантастични преобразования, сред чудовищни катастрофи, тежки изпитания и неизбежни победи.

1991 год. Крахът на Червената империя. 1993. Разстрелът на парламента с танкове. Атентатите, които отначало разтърсиха Русия, а сега разтърсват цял свят. «Норд-Ост», Беслан, двете войни в Кавказ, по време на които сред кръв и предателства, сред мъченически подвизи се раждаше новата руска държава. Къде са книгите за това? Къде са филмите? Рядък художник ще рискува да потъне в този  нагорещен котел, страхувайки се, че няма да излезе оттам жив. Войниците са герои. Художниците са страхливци.

Културата е скрила своята жалка щраусова глава в глупостите, където гнездят бръмбари-трупоеди, продължаващи да глозгат тялото на великата червена страна.  Новата руска държава се изправя от праха. Тя вече има своите герои, своите пророци, синове на отечеството, които през всички неуредици и беди присъединяват Крим, възстановяват заводи, строят големи самолети и подводни лодки, опитват се да гасят пожари, сражават се с рушветчии, осиновяват сираци.

Държавата се връща там, откъдето я изгониха през деветдесетте: във вътрешната и външната политика, в икономиката, в средствата за масова информация, връща се в училище.

Но кога тя ще се върне в културата? Кога културата ще създаде образа на новата руска държава? Кога архитектите ще престанат да се занимават с жилищата на милионерите, да строят еклектични кули на елитните имения в столицата?

Кога ще се появи новият руски архитектурен стил, стилът на XXI век, «големият стил», стилът на Путин? Кога живописците ще престанат да рисуват букетчета лайка и църквички на хълмове, а ще идат в района на Дебалцево и ще видят как на фона на червената заря в черни сажди димят поразените танкове? Къде си ти, съвременен Дейнека?

Новата държава на Съветите беше съпроводена от руския авангард. В зората на червената ера творяха Платонов, създал безподобна проза, Петров-Водкин, нарисувал своя «Червен кон» и «Руска мадона». Архитектът Мелников, подарил на света руския конструктивизъм. Скулпторът Цаплин, поетите Маяковски, Есенин, композитор Прокофиев… Кинаджии, къде е вашият «Броненосец «Потьомкин»? Скулпторе, къде са твоите «Работник и колхозничка»?

Вие сте като таралежи в листак, и вашето присъствие се усеща само по шумоленето на гнили листа. Откъде тази плахост, предпазливост, наплашеност, неверие в авангардния ход на руската история, откъде този таен страх пред руската победа?

Православната църква, преживяла след 1991 г. истински ренесанс, възродила поруганите олтари, събрала в обители сонм от монаси, днес е подложена на нападки. Какви мръсни изказвания по радио «Ехото на Москва», ругаещи храмовете, патриарха, свещениците! Църквата се страхува да отговори.

Хващат глупави танцьорки до църковните олтари или слюнчещи се идиоти, занимаващи се с ловене на покемони до Царските врати. А тази надигнала се вълна от тъмнина, с убиваща сатанинска риторика, чудовищно унижение на руската вяра, руската христова мъка - от нея нашите предпазливи йерарси и пастири изплашено се отвърнаха: тъй да се каже, Бог поругаем не бива…

И още как бива! Когато в Украйна бандеровците дойдоха на власт и започнаха гонения срещу енориите, подчинени на юрисдикцията на РПЦ, нашата църква казваше: «Не трябва! По-внимателно! Църквата е извън политиката». С какво завърши тази предпазливост, тази немота?

Днес бандеровците провеждат тотална чистка в украинските православни енории, изхвърляйки от тях всички, които симпатизират на московската патриаршия. Отнемат се храмове. Премахват се светини. Заплашени са Почаевската и Киево-Печорската лаври. Ако Херсонес, придобит от Русия става сакрален център на руската държавност, Почаевската и Киево-Печорската лаври могат да станат плацдарми, от които киевските клерикали ще молят Господа за победата над Русия.

Културата или носи процъфтяване и слава на своята държава, или служи за нейната гибел. Страхът на днешния чиновник в културата да подкрепя авангардното, взето направо от живота, е дълбинен признак за поражение, една от слабостите, които се крият в тялото на днешната руска държава. Сегашната култура предлага само залежала стока, само онази стока, която вече многократно е била продавана на пазарите за вещи на историята.

Руски художнико, не се страхувай да влезеш в огъня, не се страхувай да идеш в завода, на ракетна площадка, на Донбаския фронт! Нарисувай портретите на новите герои, които до вчера не се виждаха сред садистите и чудовищата на деветдесетте години!

Господин Медински, Владимир Ростиславович, спомнете си думите на Илич по повод на изкуствата: най-важното от тях за нас е киното. Подкрепете филма на Бортко «Донбас».

——————————

в. „Завтра”, 19 май 2017

*секънд-хенд - продажба на дрехи втора употреба