разговор с генерал Леонид Ивашов

превод: Литературен свят

„ЗА РУСКИЯ ВОЙНИК ДУХОВНОТО СЪСТОЯНИЕ ВИНАГИ Е ОПРЕДЕЛЯЩО”

- Леонид Григориевич, защо Първата световна война, която преминала под лозунга «За вярата, царя и Отечеството!», Русия загуби? А Великата Отечествена, в която войниците тръгвали в атака с думите «За Родината, за Сталин!», спечели? Какво предопределя военната победа и формира нейният дух?

- Войната е сложна система, състояща се от различни компоненти, включително и политически, и икономически. Целите на войната се определят от елита, а народът или я поддържа, или не. И тук е важно как елитът разглежда войната: като източник на плячка или като условие за бъдещето развитие на страната. Важно е също така и отношението на народа. Войниците трябва да разбират за какво воюват, какво ще получат от това. За руския войник духовното състояние винаги е било определящо. Това е защитата на своята индивидуалност, самобитност, защитата на системата от ценности и своята земя, най-сетне, защитата на братята-славяни. Всичко това като съвкупност определя духа на армията.

Да се говори, че нашата армия е загубила в Първата световна война, не е правилно. Ненапразно маршал Фердинанд Фош, главнокомандващ въоръжените сили на Франция, в мемоарите си пише, че ако не беше руското настъпление, Франция не би издържала и месец. Тогава войната била предимно сухопътна. Англичаните действали с експедиционни сили, а американците влезли в бойните действия чак през 1917 г. Германия и Австро-Унгария били много по-силни от Франция и Великобритания взети заедно в наземна сила. А руската армия, особено в такива настъпателни операции, като пробива на генерал Алексей Брусилов, спирала напора на Германия и всъщност създала условията за победата и разгрома на на германската коалиция.

Друг въпрос е, че политическата система не осигурявала устойчивостта на армията. Народът (а това основно е селската маса) не видял полза за себе си в тази война. Повдигащите духа разговори, че защитаваме братята-славяни на Балканите, че ще си върнем Константинопол и контрола върху проливите, изчезнали. Селяните се оказали в сложна ситуация. От една страна, се засилил натискът върху селските стопанства с цел осигуряване на продоволствие за действащата армия, от друга - най-здравите работници били изпратени на фронта. Плюс нерешеният земеделски проблем, който се появил още преди войната и станал повод за селски въстания, възникнали в повече от 40 процента от губерниите. Всичко това не повлияло по най-добрия начин на моралното състояние на армията. И ако отначало всичко се основавало на авторитета на главнокомандващия Николай II, то с отречението на владетеля всичко рухнало.

Освен това при последния руски цар Русия станала прекалено отворена. Какви ли сили не действали на територията на страната! Чуждите разузнавания работели легално и дори се месели във вътрешнополитическите процеси. Можем да си спомним например дейността на британския посланик Джордж Бюкянън. Държавата и обществото се разлагали отвътре. Така че във военно отношение не сме загубили Първата световна - загубили сме я политически.

Ако се говори за Великата Отечествена война, тук се отразили грешките на хитлеровите аналитици. Може дори да се каже, че те изиграли решаваща роля. През 1940 г. учените доложили на Адолф Хитлер и давайки за пример Кавказ твърдяли, че СССР е изкуствено образувание, насилствено обединяващо народите и стига Хитлер да нападне, всички ще хукнат да воюват срещу Съветите. Но войната, обратно, сплотила всички. Въпреки репресиите и глада, народите на СССР видяли перспективата за подобряването на живота. В това време мощно се развивало образованието, културата, промишленото строителство, имало успехи в икономиката, извършила се консолидация около вожда.

Вторият момент, който не взел предвид Хитлер, бил, че сме имали огромни мобилизационни възможности. Той е планирал с три бързи удара да отреже  промишлено развитата част на Съветския Съюз и да остави нашите сили без техника и продоволствия. Но Хитлер не предполагал, че съветските войски ще воюват до смърт, осигурявайки евакуацията. Около хиляда и петстотин големи предприятия били прехвърлени на Изток и продължили да произвеждат всички видове въоръжения. Немските експерти и разузнаване не доложили на фюрера, че зад Волга, в Урал, има много мощна производствена база. Това Хитлер също не взел предвид. Но имало и обратна страна. «А за какво ще се сражават вашите хора?» - този въпрос през септември 1941 г. задал на Йосиф Сталин спецпредставителят на президента на САЩ Уилям Хариман, който се опитвал да разбере струва ли си да се инвестира в СССР, ще издържим ли или не. И Сталин отговорил: «Съветските хора няма да се сражават за комунистическата идея, но те до смърт ще се бият за Русия». И действително, войниците, почувствали се хора, се сражавали до последен дъх. Такава саможертва била демонстрирана вероятно за първи път в родната история.

- И все пак защо за съветските идеали през 1941-1945 г. хората били готови да умрат с такава жертвоготовност? Били ли са съветският месианизъм и комунистическата идеология разновидност на религиозното съзнание?

- Съветският проект, особено когато в него решаваща роля започнал да играе Сталин, бил продължение на първата геополитическа доктрина на Русия, която се нарича «Москва - Трети Рим». Тази месианска доктрина не е просто византийското православие. Това е антизападна, антикатолическа доктрина за справедливостта. В съветско време вероятно е било правилно ограничението на всички вероизповедания. Нека справедливо да гледаме нашата история. През 1917-1918 г. в Русия властта била завзета от некоренни народи. При нас дошъл световният ционизъм с идеята за световна революция, която предвиждала разрушаването на империята и по - псевдодемократичен път - завземането на властта от класата на свръхбогатите хора. Банкерите-милионери. В нашата страна тогава доминирали Яков Свердлов, Лев Троцки и Владимир Ленин. Последният в последните години от живота си заради болестта си не можел сериозно да влияе на политическите процеси. Тогава руските хора се почувствали беззащитни. Носителите на руската духовност, на нашия цивилизационен хребет, просто били «изсичани». Унищожавали се най-святите свещеници, които се сражавали за руската, православна идея. Интелигенцията, офицерското съсловие, най-задълбочените руски мислители, такива като Иван Илин, Николай Бердяев, заминали зад граница с философските параходи. Във връзка с всичко това в руския народ зреела съпротива, появили се лозунги срещу закона за антисемитизма и т. н. И Сталин оглавил това движение.

С укрепването на своята власт той започнал да възстановява русскостта. През 1927 г. се извършил прелом в избора на курса на развитие на Съветския Съюз. Тази година всъщност станала победна за Сталин. Той победил троцкизма и започнал да строи свое социалистическо Отечество. Да, случвали се и репресивни процеси, но хората виждали, че били разстрелвани преди всичко онези, които унищожавали рускостта през 1918-1920 г. Под репресивната машина попадали хората, които сами по-рано я били създали. Още по-повратна станала 1934 г. Тогава Сталин отменя решението на Ленин и Свердлов за превода на нашата писменост от кирилица на латиница. Нали сме се готвили за световна революция, трябвало всички да могат да ни четат зад граница. Вече 52 езика на съветските народи от 89 били преведени, но Сталин връща кирилицата. През същата година той  фактически реабилитира църквата и до голяма степен възстановява нейните права, връщайки от лагерите свещениците. По този начин Сталин променя отношението на общество, което, въпреки антирелигиозните комунистически идеи, пазело вярата си. Във всяка селска къща висяла икона, православните и езически празници се отбелязвали. Хората разбрали, че Сталин обръща страната към руската идея, към нашите традиции и ценности. Така той придобил голям авторитет и насочил страната към Конституцията от 1936 г. Наистина, вариантът на Сталина, в който се предлагало да се въведе алтернативно избирателно право за безпартийните, да се повиши ролята на обществените организации, не минал. На пленума се разгоряла дискусия за това, че наоколо са врагове и трябва да се справим с тях. И Сталин, искайки да понижи ролята на партията и да даде повече власт на Съветите, загубил. Но хората, особено в интелигентските кръгове, запомнили стремежите на вожда.

А по-нататък последвала 1937 г. Но тогава с огромна сила играели местните партийни босове, сред тях бил и Никита Хрушчов. Има архивни материали как те разпредяли квотите, колко може да се репресират, колко да се осъдят на смърт. Мнозина от тях пишели на Сталин, че има квота за расстрел, например, от 1700 врагове на народа, а те са разстреляли 3 хиляди.

«СТАЛИН ВЛИЗАЛ, ЦЕЛУВАЛ СВЕЩЕНИКА ПО ПРАВОСЛАВНИЯ ОБИЧАЙ И МОЛЕЛ ДА МУ ПРОЧЕТАТ АКАТИСТ»

- Вярно ли е, че през 1930-те години СССР и Германия постепенно се сближили, намирайки, както казват някои недоброжелатели на съветския проект, точки на съприкосновение между две тоталитарни идеологии? Ако да, то какво спомогнало за това сближаване?

- Аз не бих използвал термина «тоталитарен». Бих казал «единоначалие». В Русия то е позволявало да се държат в единство множество народи, огромни пространства. Когато управнците ни са започвали да използват демократични принципи, както това са правили Николай II или Михаил Горбачов, държавата се е разрушавала. Авторитарна власт - да. В съответствие със закона за фундаменталния дуализъм и вечното противоборство между морските и континенталните страни немската геополитика не е предвиждала вражда със Съветския Съюз. Нещо повече, най-изтъкнатият немски геополитик генерал Карл Хаусхофер развил идеята за съюз с Русия. Германия била притисната в центъра на Европа, тя бурно се развивала икономически още преди Първата световна война, но не й достигало пространство, тя закъсняла при подялбата на колониите. Като континентална държава й се искало пространство. И ето, че немският геополитик Фридрих Ратцел и особено Карл Хаусхофер, а после и Карл Шмит предложили да се разшири пространството на Германия за сметка на съюза с Русия. Те искали да се създаде геополитическа ос - Берлин - Москва - Токио.

Но за англичаните и американците съюзът между Германия и Русия бил смъртно опасен. И Британия, имайки превъзходство в тайните стратегии, направила всичко Русия и Германия да се сблъскат в Първата световна война, нансяйки си взаимно мощни удари, а после изиграла главната роля да сме противоборстващи страни и във Втората световна война. Макар че отношенията между съветска Русия и Германия започнали да се създават още от 1922 г. Според Версайския мирен договор и ние, и немците сме се оказали в изолация и сме били подложени на сурови санкции. Тогава бил подписан така нареченият  Рапалски мирен договор, който сближавал нашите страни. И до идването на власт на Хитлер ние сме били в негласен съюз с Германия.

В Германия тогава се забранявало да имат армия повече от 100 хиляди души и ние сме помагали на немците да провеждат учения. На Германия също така се забранявало да има тежки въоръжения и военна промишленост, и ние сме се съгласили да ги обучаваме на танково дело в Казан, на авиационно - в Липецк. Произвеждали сме за немците даже юнкерси. В района на московското Фили имало завод. Но идването на Хитлер довело до коренни промени. И през декември 1933 г. в. «Правда» определила нашата позиция - започнали сме да призоваваме другите страни да се обявят срещу фашизма. Т. е. развалили сме отношенията си. А когато англичаните с подкрепата на французите започнали да насочват Хитлер към нашата страна (това е и аншлусът на Австрия към Германия, и Мюнхенският договор, според който на Хитлер били дадени Чехословакия, а после и Полша), като наред с това ни отказвали сключването на антихитлеристки пакт, сме били принудени да приемем предложението на германската страна и да сключим пакта Молотов - Рибентроп.

- През 1943 г. СССР от отявлена атеистична държава отново става страна, където се откриват нови православни църкви, будистки дацани и мюсюлмански джамии. Това принудителна отстъпка на марксистката държава ли е или е последица от духовния прелом, преживян лично от Йосиф Сталин? Защо Сталин последователно приема митрополит (в онзи момент) Сергий Старогородски, будисткия лама Хайдап Галсанов и други религиозни дейци? Истина ли е, че «вождът на народите» е контактувал с православни старци, с Матрона Московска?

- Нямам документални доказателства за общуването на Сталин със старци. Според разказите на владиката Питирим, който цитира звънаря на един от храмовете в Кремъл, знам, че Сталин започвайки приблизително от есента на 1941 г. нощем се молел в храмовете. Обикновено това се е случвало в дълбока нощ, някъде около 1 часа. Охраната му предупреждавала свещениците да не си тръгват. Сталин идвал, придружаван от един-двама охранители, те оставали отвън, а той влизал, целувал се със свещеника по православния обичай и молел да му прочетат един или друг акатист. Докато стоял, не се кръстел, само когато излизал от храма, се прекръствал. Ако се проследят внимателно действията на Сталин, можем да се убедим, че той е направил много за укрепването на руската православна църква.

- Може ли да се каже, че повратът към религията по време на войната е преди всичко последица от вътрешния прелом на Сталин?

- Включително. Той не е можел да не разбира значението на църквата и нейната роля в съветското общество. Тъй като е бил последовател на Ленин, който настоявал за отделянето на църквата от държавата и за разрушаване на храмове, той не е можел публично да прави това. Правел го е със скрити методи. Когато предложил проекта за Конституция от 1936 г., също поставил акцент на това вярващите и свещениците да могат да избирани във властта, което предизвикало възмущение на пленума.

- Но през 1930-те години имало масови репресии на свещеници, включително на печално известния Бутовски полигон.

- Нека да видим правоохранителната система в онези години. Какво е можел да направи Сталин сам, когато репресивната система вече била създадена? В тази система представители на руския етнос практически нямало, за което вече споменах. Задачата била да се унищожи руската духовност. И Сталин не всяка присъда подписвал, само по-изявени фигури, когато му докладвали, че са разобличили врагове, че еди колко си свещеници водят подривна дейност. Трябвало да се реконструира цялата система. Сталин, премахвайки Ягода, поставил Ежов и видял как той унищожава всъщност онези, които унищожавали всичко руско. Разбира се, случвали се и невинни. А после потрябвало и Ежов там да бъде изпратен. Като в източните единоборства.

- Значи, духовният обрат във Великата Отечествена война станал през 1943 г.? А имала ли е шансове немската пропаганда, агитираща народите на Съветска Русия да минават на страната на Германив?

- Главните агитатори на войната срещу фашизма били самите фашисти. Зверствата, които вършели тези изверги, виждали и мирните хора, особено на окупираните територии, и войниците. С всяка трагедия традиционното за нас чувство за справедливост и отмъщение укрепвали. И тук не хитлеровата пропаганда играела най-важна роля и не съветската, а резултатите от бойните действия. Да, 1941-1942 г. били много тежки, мнозина бягали от безверие. Тогава звучали призиви да се стои до смърт, а ние сме отстъпвали. И ето, даваме сражението при Москва, и веднага се повдига духът. Значи тези фашисти могат да бъдат бити. Ако бяхме загубили Москва, нямаше да ги има и по-нататъшните победи. А най-важният духовен прелом станал при Сталинград, когато взели в плен фелдмаршал Паулус. Оказало се, че враговете могат да бъдат не само бити, но и да се вземат в плен техните командващи.

При това нашите хора вярвали в Бога. Има свидетели, които пишат, че и Георгий Жуков се е кръстел преди всяка битка, и други съветски маршали - също. А когато през 1942 г. Смерш получил задачата да проведе негласно изследване колко процента от войниците и офицерите вярват в Бога и носят кръстчета, се изяснило, че 42 процента от офицерите преди бой се кръстят. А войниците почти всички тръгвали да воюват с молитва и кръстчета. Това било много важно. Затова Сталин в резултат на тези доклади решил да възстанови църковните отношения с държавата.

«ЗАГУБИХМЕ САМО В ТОВА, ЧЕ НЕ ОБЪРНАХМЕ ВНИМАНИЕ НА ТЕОРИЯТА ЗА СОЦИАЛНО ПРОГРАМИРАНЕ НА СЕМЕЙСТВО РОТШИЛД»

- Великата Отечествена война била най-мащабната историческа битка на Русия с колективния Запад. Какво предопределя антагонизма между руската и западната цивилизация? Защо, издигайки Знамето на Победата над Райхстага, ние после сме започнали да предаваме позициите си по време на студената война и допуснахме «буржоазният начин на живот» да излезе на мода в късния СССР?

- Геополитическата разлика между Запада и Русия се състои в смисъла на живота и стратегията за обезпечаването на този смисъл. Смисълът на живота за руския народ и другите коренни народи на Русия (а тук има пълна историческа съгласуваност) е бил месианската идея. За нас висшият смисъл или културно-цивилизационният код е съвестта. Нашата матрица е съвестта, светостта, справедливостта. За нашето воинство  - честта, светостта, справедливостта. Руският ислям изповядва подобни принципи - дълг, святост, справедливост. Опирайки се на идеята за справедливост, ние отиваме да се сражаваме и за себе си, и за другите народи.

А матрицата на западната цивилизация е изгода, експанзия, насилственост. При нас смисълът на живота е да се влезе в историята със своите победи, със служенето на Отечеството. А на Запад знаменити стават хората, които имат най-големите капитали. Смисълът на живота, особено в англосаксонските страни, се заключава в изгодата. Главното е човек да бъде успешен и богат, не е важно как е постигнал тези успехи, как е забогатял. Вижте, в Лондон най-важните паметници са на пирати и разбойници. Кой е завладял Родезия в Африка, кой е колонизирал Индия, друг е завладял нещо в Латинска Америка. Разминаваме се и в разбирането за сферите на дейност. При нас хората са свикнали да живеят от продуктите на своя труд, а на Запад - с онова, което са плячкосали. Народите на Европа, отначало в Римската империя, после в Романо-Германската, са живели от това, което са завоювали от другите народи. Да, много са строили и са развивали културата, архитектурата, живописта, науката, но все пак са живели за сметка на завоюването на други народи. Дори не споменавам за Британия и Америка.

Тези два различни смисъла на живота довели до това, че англичанинът Халфорд Макиндер, а после американският адмирал Алфред Махеан са създали закон за фундаменталния дуализъм. Според този закон между страните от така наречената морска и континентална цивилизация съществува вечна вражда. А по отношение на Русия била създадена формулата за световно господство, тъй като тя като център на Евразия пречела на западниците да получат световно господство. Макиндер извел такава формула: «Който контролира Източна Европа, той контролира Хартланд (това е Русия без Далечния Изток). Който контролира Хартланд, той контролира Евразия. А който контролира Евразия, той се разпорежда със съдбата на света». Да получат контрол над Русия станало идея-фикс. Николас Спикмън (американски геополитик - бел. ред.) преди Втората световна война малко променил тази формула. Като автор на теорията на атлантизма, идеята за създаването на НАТО, той казвал, че този, който контролира римленд, тоест бреговата зона на Средиземно и Черно море, ще контролира Хартланд и Евразия. А Алфред Махеан в края на XIX век отработва  «Стратегията на Анакондата» по установяването на контрол върху Хартланд-Русия чрез натиск върху нашата страна по всички направления: политическо, икономическо, търговско, военно. В един от трудовете му има чудовищна фраза. Цитирам: «Трябва да заемем полосата между 30 и 40 градуси северна ширина, за да може от тези позиции да прогоним руския народ на север, където по законите на природата той няма да избегне своята участ». Т. е. ще замръзне. Оттогава се мени политическата тактика на англосаксите, но геополитическата им цел си остава предишната. И макар че понякога се опитват да дружат с нас, главната линия, че ние за тях сме основният съперник, пречещ на световното им господство, не се променя при нито един президент и управляваща класа. Тази линия е постоянна.

- В края на съществуването на СССР те все пак успяха да отворят пробойна в нашата държава.

- В този смисъл от тях можем да се поучим. Ние не обръщаме внимание на това, което днес се нарича операции на мека сила. А как се създават тези операции? Те планират всичко. Ето, завършва Втората световна война. Април 1945 години. Алън Дълес (бъдещият ръководител на ЦРУ - бел. ред.) излиза пред най-богатите хора на САЩ и говори за това как трябва да се разруши Съветския Съюз, как да се работи сред младежта, как да се разиграва националната карта. Той излага концептуална идея. После на власт идва Хари Труман, тъй като през април 1945 г. умира Франклин Рузвелт, и възниква доктрината Труман по противоборство със СССР, която е във взаимна връзка с Фултънската реч на Уинстън Чърчил. Но ако британският премиер просто огласява идея, Труман облича всичко това с държавна политика и задава определен вектор. А по-нататък всичко влиза в директивата от 18 август 1948 г., Съветът за национална сигурност създава изцяло секретния меморандум 20/1 за плановете на САЩ относно СССР. Това е военен план по нанасянето на ядрени удари, но основно, по-детайлно планът се заключава в мирното сдържане на нашата страна. Всъщност това е план за студена война, която трябва да завърши с унищожаването на СССР. Ние получихме тези документи, но не им обърнахме необходимото внимание. През 1947 г. се създава ЦРУ и се издава директива за воденето на тайните операции на новата организация, включително подривна дейност. От 1948 г. е съществувал отделен план и за Украйна. Да, не веднага всичко се случи, но всичко се случи. Ние не разбирахме, че срещу нас се провежда операция. Съветското ръководство, разчитайки на ракети и танкове, не взе под внимание този въпрос.

Когато казват, че Съветският Съюз е загубил от Запада, нека да анализираме основните сфери на дейност. В какво загуби СССР? В науката? Не! Досега искат да настигнат нашите постижения. В културата? Не! Тя беше велика и ние чувстваме това на фона на така наречената русийска култура. В образованието? Също не. Ние бяхме най-грамотната и четяща страна в света. В икономиката ние също не губехме, с изключение на отделни направления. В технологиите и днес не могат да повторят успехите ни на системата за многократна употреба «Буран» в автоматичен режим. В машиностроенето бяхме лидери. Загубихме само в това, че не обърнахме сериозно внимание на теорията за социалното програмиране на семейство Ротшилд, които получиха за това Нобелова награда. Ние загубихме само на потребителския пазар, когато се насочи съзнанието на човека от космоса, високите постижения и героичните постъпки към джинсите и дъвката. И до голяма степен това е заслуга на нашия елит. Всички се стремяха да попаднат зад граница, където можеше да се купи апаратура и джинси. Тоест ние загубихме в «меката сила».

«АКО БЯХМЕ ПОЛУЧИЛИ ОРЪЖИЕТО НА БОГОВЕТЕ ОТ ТИБЕТСКИТЕ ЛАМИ, НЯМАШЕ ДА ИМА ВОЙНА»

- Между Изтока и Запада Русия е самостоятелен духовен континент, «трета сила», самобитна цивилизация или просто буфер, щит «между две враждебни раси», както пише Александър Блок?

- Русия не е Изток и не е Запад. Русия е самостоятелна цивилизация. Владимир Иванович Ламански (руски историк, теоретик на славянското единство - бел. ред.) още в средата на XIX век пише, че има Европа и Азия, но има и среден свят. Ние приемаме и от двете места, но сме самобитни. Убеден съм (и това не е мистика, а реалност), че цивилизациите и народите се създават не просто така. Както в природата има благородни растения и плевели, има хищници и тревоядни животни, така и хората се различават по същите принципи. Западът и Изтокът са антиподи, като плюсът и минусът. И всяка световна цивилизация - това още Николай Яковлевич Данилевски (руски социолог - бел. ред.) пише през 1869 г. в труда си «Русия и Европа» - не се появява безцелно. Тя се появява, за да внесе свой принос в развитието на човечеството. И даже народите-завоеватели, такива като татаро-монголите, хуните, Османската империя са изпълнили положитела роля. Тези «божии бичове» изпитвали народите на устойчивост. Ако народът след тяхното нападение е преставал да съществува, той не е устойчив, участта му е да бъде «прах». Има народи, които се покоряват и служат като етнографски материал за развитието на други нации. Така че чергарските агресивни народи всъщност решили кой може да съществува в историята, и кой - не. Ние, минавайки през техния натиск, сме издържали, устояхме. И това до голяма степен е пример за подражание. При това самите ние не сме превземали и не сме завоювали народите, за да ги експлоатираме и да забогатяваме за тяхна сметка.  Ние сме показвали на света, че могат да се обединят народи от различни раси и вероизповедания в едно цяло и взаимно да се обогатяваме. Екатерина Велика пише, че както Господ Бог търпи всички вери като свои деца, така и тя по висшата си воля трябва да се отнася към всички народи. И тогава прави исляма втора държавна религия в Руската империя.

Съветският Съюз също демонстрира, че може да се живее в рамките на една държава и единна цивилизация. А нашата външна месианска роля се е заключавала в това, за което пише Блок. Ние не сме позволявали нито на Запада, нито на Изтока взаимно да се унищожат. С нашите пространства погълнахме агресивната енергия на татаро-монголите, не им позволихме да завоюват цяла Европа, макар че за това ни бяха необходими 300 години. От друга страна, ние спряхме и Наполеон, и Хитлер и днес спираме, като не позволяваме да бъде унищожен ислямският свят. Третата ни мисия е световната социалистическа революция. Това не трябва да се забравя. Когато завърши Първата световна война, глобалните проблеми не бяха решени. Пак стоеше въпросът за подялба на колониите, за ограбване и завоюване на народи.   Империалистическата алчност завладяваше съзнанията и в Америка, и в Европа. Смисълът на живота за тях не се беше променил - да грабят, да се обогатяват. И ето, че случайната революция в Русия с нейната кръв, трагедии, репресии показа, че може да се живее и да се строи ново общество, където няма да има класови експлоататори, където хората ще живеят така, както се предвижда в православието според православната концепция. Т. е. да се живее според новозаветния канон, но под друго наименование, за да бъдат удовлетворени и мюсюлмани, и юдеи, и будисти. Дори Генадий Зюганов посочи Планинската проповед на Христос и я сравни с програмата на комунистическата партия, с кодекса на строителя на комунизма. Такъв модел ние показахме на човечеството, а с него -  и бъдещето, въпреки, че загубихме в резултат на предателството на двамата най-големи престъпници в историята на Русия - геополитическите убийци Михаил Горбачов и Борис Елцин. Единият разруши световния ред, който се създаде в резултат на Ялтинско-Потсдамската система и унищожи решенията на Рузвелт - Сталин - Чърчил. А вторият заради личната си власт унищожи великата държава, която беше събирана по трохи. Но идеите на социализма живеят, те ще бъдат необходими и за в бъдеще. Неслучайно Доналд Тръмп в своята инаугурационна реч говори със социалистически лозунги.

- В последната си книга «Преобърнатият свят» пишете за необикновената тайна мисия на чекиста Яков Блюмкин, който заминал за Тибет в средата на 1920-те години, и даже цитирате документи, потвърждаващи това. Какво е подтикнало спецслужбите на атеистичната държава към изучаване на тибетския будизъм? В какво тези търсения съвпадали с аналогични издирвания на Третия райх, предприети малко по-късно?

- Тук сме изпреварили Германия. От средата на XIX век руската държава, обкръжението на царя активно търсели чрез руските будисти пътища за откриване на тайните на Шамбала - страната-пазителка на древните знания. Всички що-годе сведущи хора разбирали, че ние не знаем всичко за Земята, а онова, което предава материалистическата наука, е само частица от истината. Когато в Русия дошла новата власт, вече сме имали контакти с Тибет. Там работели семейство Рьорих и не само те. При това новата атеистична власт отделила църквата от държавата и заявила, че всички народи са равноправни, с което привлякла будистите. Те с радост възприели това, тъй като интересът към Шамбала се запазил. И когато Яков Блюмкин пристигнал в столицата на Тибет Лхаса, на него като на представител на Русия му били предадени най-дълбоките знания, които пазели тибетските лами. В секретните материали имало знания, с които сме можели да усъвършенстваме своите технологии за създаването на новото оръжие. Ако бяхме получили това, както го наричали, оръжие на боговете, нямаше да има война. Но Блюмкин постъпил с тези сведения, не както трябвало. Отначало продал нещо на японците, после отнесъл нещо на Лев Троцки в Кипър, после продал още нещо на германския резидент, а за Русия не оставил почти нищо. Макар че немците смятали, че той като предател им е дал не повече от една десета част, а останалото е оставил в Русия. Даже при Хитлер немците се опитвали да си взаимодействат с нас за изследвания на вътрешността на Земята под ледовете на Антарктида и по създаването на ядрено оръжие. Но ние не сме имали нито знанията, нито технологиите, нито материалната база. А Блюмкин твърде бързо бил разстрелян. Да, базирайки се на неговите показания, ние сме се опитали да създадем свои лаборатории от типа на Андроген, опитали сме да подготвим нова експедиция в Тибет, за да получим знания за оръжието на боговете, но тибетските лами вече се били разочаровали от нас. Но ако бяхме овладели технологиите на оръжието на боговете, които Блюмкин донесъл от Лхаса и ако бяха продължили контактите с тибетските лами, Хитлер едва ли щеше да рискува да ни нападне.

- Блюмкин е личност, достойна за обемист приключенски роман. Според легендата, благодарение на своята артистичност той бил изпратен от ОГПУ на Изток: вдигнал въстание в Персия, създал комунистическата партия на Иран, а в Тибет проникнал като будистки лама и даже влязъл в експедицията на Николай Рьорих, осъществявайки връзката между тях и Кремъл. Но излиза, че макар Блюмкин да изпълнявал определена мисия, Страната на Съветите не получила сведенията му?

- Сталин в първите години не е бил посветен в тайните на спецотдела на НКВД. Той не е бил в специалните списъци, на него не му докладвали. Ако той познаваше същността на делото на Блюмкин, не би дал съгласието си за неговия разстрел. Но на Сталин доложили, че Блюмкин общува с Троцки, занимава се с подривна дейност и така нататък, но за експедицията в Тибет не му доложили. А какво можело да се разбере от показанията му за ядрено оръжие, което може да унищожи цели градове? Много малко. Задачата по неговото създаване вече била поставена пред физиците. Но по онова време трябвало да се готвим за война и да се правят реални самолети. Всяка допълнителна рубла отивала за укрепване на отбранителната способност на страната.

«ДНЕС ТРЯБВА ДА СЕ ХОДИ В ХРАМОВЕТЕ, ЗАЩОТО ЧОВЕК Е ЕНЕРГЕТИЧНА СЪЩНОСТ И ПО ВРЕМЕ НА ОБЩА МОЛИТВА ТОЙ ИЗПРАЩА ЕНЕРГИЯ КЪМ РАЗУМА НА СВЕТА»

- А какъв беше вашият път, на човека от съветска военна среда, генерала-полковник, към православието? Какво ви подтикна към това, което в съветско време се наричаше боготърсачество?

- Роден съм като православен. На три години съм бил кръстен.

- Сигурно ви е кръстила баба ви?

- Не, баща ми и майка ми. Добре помня деня, когато с брат ми ни заведоха на църква. Ние живеехме на село. Ето, вървим, помня, дъждец, хванахме едно врабче и аз го скрих под ризата си. А когато в църквата започнаха да ми свалят ризата, врабчето излетя. Когато влязох във военното училище, там унищожаваха в нас всичко това и аз изгубих интерес към църквата. После като лейтенант, командир на разузнавателен взвод, служих в Мукачево в Западна Украйна. По това време влизах в църква, влечеше ме натам. Един капитан редовно ходеше на църква, за което «го разглеждаха» в партийния комитет, и ние внимавахме. А после, когато започнах да пиша докторската си дисертация, започнах да разбирам процесите, доказващи, че Бог съществува. Защото на много въпроси (принципни, глобални, планетарни, космически) материалистичната наука не дава отговори, а те трябва да се търсят, за да се разбира смисъла на живота, да се разбира същността на човека, да се разбира за какво е всичко това. Знам, че днес трябва да се ходи в храмовете, защото човек е енергетична същност, той изпраща енергия към разума на света и изпитва това по себе си. Когато свещеникът се моли, когато свещите горят и всички вярващи изпращат колективна енергия на една вълна, ние постигаме нещо.

- А в каква степен силата на днешна Русия - духовна, политическа и икономическая - зависи от приятелското взаимодействие между основните религии, изповядвани от нейните народи: от православието, исляма, будизма, юдаизма и някои коренни езически вери като руското езичество, татарското тенгрианство и алтайския шаманизъм? Способни ли сме да създадем в Русия непобедимата по своята духовна мощ «Роза на света» - обединение на религиозни вероизповедания със светска насоченост?

- Необходима ни е не толкова национална, колкото геополитическа идея. Нашата справедлива месианска роля обединява хората от нашата сухопътна цивилизация. И трябва винаги да се помни, че както пише през 1912 г. генерал-майор Алексей Ефимович Вандам, «лошо е да имаш англосакса за враг, още по-лошо е да го имаш за приятел». Тоест по-лошо от войната с англосаксите може да бъде приятелството с тях. Не трябва да сме приятели с тези, които преследват целта си да унижават, да отслабват Русия. Трябва да се търсят съюзници. Трябва да сме приятели с Китай, макар че не можем да имаме с тях духовно единство. А ето с Индия, например, или с Бразилия имаме не само взаимни икономически интереси, но и духовна близост. В този смисъл Индия е най-близкият ни съюзник. Но преди всичко бих споменал народите, които влизаха в СССР, освен Прибалтика. Ние сме от формата на една цивилизация. Мисля, че те ще преболеят своя суверенитет и ние ще можем да се сближим. Само не трябва да се мамим един друг и да поставяме като определящи икономическите изгоди. От Беларус се опитваме да получим някаква изгода и да я сложим в нечии джобове. Опитвахме се да получим по нещо от Украйна, Казахстан, Киргизстан. Трябва да бъдем по-щедри в духовните отношения. Хуманитарната сфера трябва да бъде на първо място, а пазарната икономика трябва да мине на втори план.

- Способна ли е съвременна Русия да издържи нова война със Запада? Може ли тази война от студена да премине в гореща?

- Горещата война ние ще издържим, ще победим, защото потенциално сме по-силни. Духовно сме по-силни. Не трябва да ни пипат в гореща война. Но ще издържим ли поредните предателства, например, от страна на петата колона? Съмнявам се. За съжаление, днес ние тъпчем на едно място и не сме устремени към бъдещето, не виждаме определен модел на държавата, обществото, икономиката. Ние през цялото време пречим на някого. А ако и ни въвлекат в някакви демократични или пазарни процеси, страхувам се, че тук ние ще загубим. Ние можем да загубим именно на фронта на «меката сила».

——————————

Продолжение проекта «Русская Весна» | RusNext.ru, 12.05.2017 г.