ТЪГА
ТЪГА
Живота си превърнах в тъга.
Тъгувах яростно, безпаметно.
С тъга по непостигнати неща.
Рушах уюта
на духовното охолство.
Тъгата ми е синоним
на свободата,
на храбростта да имам
честни чувства!
Аз благославям светлата тъга,
която вдъхновява
правото да мисля…
ПРОСТРАНСТВА
И притискам до болка очи
(като в сън), за да видя
отново лицето й…
Стремглаво се спускам към дъното,
за да докосна върха
на надеждата…
Опипвам земята под себе си,
а търся опора във вятъра…
Замерям със камъни думите,
а душата ми диша чрез стихове.
***
Безпомощен и тъжен залез.
Безлунна нощ, с която трябва
да се примириш…
и някаква светулчица - надежда,
с изгрева (дори без теб)…
ще се роди!
***
Някъде там:
между усмивката слънчева и погледа пълен с ненавист;
между магията и първичните наслади;
между тъмния хаос и нечистата светлина;
между дебнещия ужас и покоя;
между полета и отвоюваното право да пълзиш;
между славата и позора,
водя жестока битка за доброта,
в която наранена от искрена нежност -
душата боли!
Някъде там, в омерзения свят!
***
Звъниш понякога в полунощ.
Навярно от някое чуждо
уютно легло,
в минута на пауза между ласки.
Звъниш настойчиво, изпаднала
във безхитростен транс,
доверяваш без капчица свян -
сатанинското си усещане
за истинската същност на греха,
и своята объркана представа,
за сбъдната свободна нищета.
И все в този дух на безумия,
със цялата си искреност твърдиш,
(не долавям във гласа ти фалш
и иронични нотки),
че съм любовта на живота ти
и винаги, само мене си чакала,
и че онази самотна и безпътна жена,
случайно озовала се във рая,
(в прегръдките силни на другия),
не си ти, а твой клонинг,
твое копие бледо,
изгубено някъде в превода,
избуяло безхитростно в мрака!
Звъниш понякога след полунощ.
Звучиш искрено, щуро
и дори отчайващо красиво!
Но не си и помисляй,
че би могло да ме заболи,
да се тръшкам в несвяст,
или да изпадна в безсъзнание…
Най-много, което бих могъл
да си позволя - да заплача;
кротко, тъжно и талантливо!
***
Да дариш сърцето си
на първия срещнат -
е топло и светло,
но пълно с безумие чувство!
Има риск - душата ти -
протегната да се счупи!
***
Огледай се внимателно,
в сълзата си
както вглеждаш се във огледалото,
и може би (най-сетне)
ще откриеш истински себе си!
