Дамян Стоянов Францов е роден на 01. 01. 1952 г. в село Бърдарски геран, община Бяла Слатина. Потомък на българи изселници в Банат след Чипровското въстание. По-късно предците му се завръщат в България. Завършил e гимназията в град Бяла Слатина и Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски”. Живее и работи в София. Издадени книги: „Лутам се бясно” (1994), „Тъжна надежда” (1995), „Деветият кръг на сърцето” (2002), „По белите пътеки на зората” (2004), „Отронена от болката сълза” (2007), ,,Светулчица - надежда” (2016). Печелил е престижна награда в национален литературен конкурс с поемата „Спомен”. Публикувал е свои творби в литературни сборници и в периодичния печат. Женен, с две деца и две внучета.

Публикации:

Поезия:

ТЪГА/ брой 95 май 2017

ПОЛЕТ/ брой 116 април 2019

ЗАКЪСНЯЛО ОБЯСНЕНИЕ/ брой 118 юни 2019

Критика за Дамян Францов:

ТВОРЕЦ НА ВЕЗНА/ автор: Георги Майоров/ брой 95 май 2017

НАДЕЖДА ЗА СБЪДВАНЕ НА ДОБРОТО/ автор: Георги Майоров/ брой 146 март 2022