ПОЛЕТ
ПОЛЕТ
Цял живот
правя опити да летя,
а срещу ми
ехидни усмивки.
Повярва в мечтите ми
една жена,
застана до мен
и ми даде кураж…
…но още помня ужаса
в очите й!
Земното притегляне
ми даде мъничък шанс
и аз полетях
две педи успоредно
над земята!
Ех, не бе като полет на птица,
но все пак успях
да се превърна в съперник
на вятъра!
Миг или вечност
беше това,
но аз разкъсах
прегръдката на земята…
и оцелял във безмилостна битка:
с един от законите
на Вселената,
с поклонниците
на неверника Тома,
заслужих истински
свободата си!
ЧУДНИ ОЧИ
Дебнат злите очи,
като хищник стаен,
като змия изпълзяла
от мрака…
И за миг,
в някой ден или час,
ще те сграбчат
в студена, жестока
прегръдка,
ще се обяснят в нелюбов,
издигнали в култ омразата
и смъртта,
ще разкъсват въздуха,
ще задушават кръвта,
дори във съня ще се вмъкнат!
И сто пъти питам - защо
и кога,
тази дива ненавист -
ще свърши?
Нищо лично!
Няма надежда, няма добра новина -
просто чувството за вина,
ведно с нежността
(в онези някога чудни очи),
от непосилен товар
с трясък и гръм -
се прекърши!
Ще ни дебнат ли вечно
злите очи,
като хищник стаен,
като змия изпълзяла
от мрака?
МОНОЛОГ НА ЕДИН НЕПОРАСНАЛ ДЯДО
Едно девойче
дяволито ме погледна
и покори сърцето ми
с усмивка…
И аз като последното хлапе
(какво са осемнадесет години!),
след кръшните му стъпки
се затичах.
А разликата мъничка до шестдесет и шест,
като ненужна дреха,
хвърлих срещу вятъра.
А срещу ми,
мойто избуяло като
кулата на Айфел - момче
се люлееше до земята от смях -
лудетината малка,
милата кокетка,
флиртуваща невинно
с мен,
бе всъщност
отредената му от бога,
небояща се от сатаната,
най-скъпа и вярна във живота му
приятелка,
озовала се съвсем естествено,
във центъра на светлината!
БОЛКА
Към никого омраза
не посях
и не дамгосах въздуха
със унизяващ жест
и скверна дума…
А цял живот напук: -
в парализиращ страх,
в измислен демоничен грях,
в изпепеляващ мрак
живях -
прегърнал болката
(отронена сълза),
като реална, зрима
и единствена любима!
